Моята баба Петра, на която съм кръстена сушеше ошав.По късно моята майка продължи да го прави. Няма да забравя аромата на сушените плодове, които тя разтилаше на масата в гостната си.Там ни беше забранено да влизаме, когато бяхме малки палавници и после "вътрешната стая" запази тайнството си за мен.И до ден днешен като отида, първото място, където се вмъквам е там. Като, че ли търся нещо скрито. Когато ме помолиха да направя компот от ошаф, първото нещо за което се сетих бяха сушените плодове в гостната на баба.
От майка ми знам, че ошаф се накисва 1 нощ преди да се вари. Аз обаче не разполагах с това време, тъй като "поръчката" беше спешна, затова сложих сушените сливи и стафиди(хубаво е да има поне и сушени кайсии, пък и още видове, но аз имах само това под ръка) в тенджерата под налягане,залях ги с 2л вода, варих ги 10мин след като завряха, изключих котлона и оставих тенджерата да изстине на него, тъй като трябваше да изляза спешно.Като се върнах, нарязах 1ябълка и 1 круша на малки парченца и ги прибавих към сварения вече ошав, заедно с 200гр захар. Варих още 10мин. По принцип
се слага карамфил и канела, звучи красиво, като цитат от известен писател-класик, но само израза ми харесва, не и аромата. Когато има ароматни плодове, предпочитам да усещам естествения им мирис, затова избягвам да слагам допълнителни силни ухания, които според мен пречат да се насладим максимално на природните дарове в чистия им вид.
Няма коментари:
Публикуване на коментар