Translate

сряда, 12 април 2017 г.

Козунак със суха мая


Всички продукти трябва да са със стайна температура:
- 80 мл прясно мляко
- 125 гр захар
- 65 гр маргарин ( приблизително, просто едно цяло пакетче от 250 гр го разделих на четири и използвах едната четвъртинка)
- 1 с.л. уиски

- 4 яйца средни, от които отделяте един жълтък за намазване)

- 500 гр брашно
- 1 суха мая ( 7 гр, на пакетчето обикновено е обозначено за какво количество брашно е)
- 1 с.л. настъргана лимонова кора
- 1 ванилия

- 1 малко бурканче гъст конфитюр или мармалад ( аз съм използвала от къпини)

- слънчогледово олио за доомесване

- по-едричка кристална захар за поръсване

Започвам с брашното. Много е важно качеството му. Ето и показателите му:
За да стане хубав козунак протеините в него трябва да са 12 на 100 гр.
Пригответе си подходящ съд за месене, пресейте брашното в него. Добавете сухата мая, ванилията и настърганата лимонова кора. Разбъркайте.
Към млякото добавете захарта, загрейте го, колкото да се разтопи, разбърквайки. Не загрявайте много ! Пуснете вътре и маргарина, бъркайте да се разтопи и той. Изсипете и супената лъжица уиски. Това допълнително ще поохлади сместа, която трябва да е леко топличка, но не прекалено.
Разбийте яйцата, като преди това отделите един жълтък за намазване.
Направете кладенче в брашното и изсипете вътре млечната смес и яйцата. Разбъркайте с миксер ,първо с обикновените бъркалки, а като се размесят продуктите ги сменете с бъркалките за месене и месете с тях 10 мин.
Намазнете обилно ръцете си с олио и сгънете няколко пъти на плик тестото, оформете топка, намазнете добре отгоре с олиото, покрийте я с прозрачно фолио, завийте я с кърпа и оставете тестото да втасва докато удвои обема си. Не слагайте тестото във фурна. Козуначеното тесто втасва бавно. Може да отнеме от 1 до 3 часа, но чакането си заслужава.
След първото втасване разделете тестото на три еднакви части. То трябва да е меко и еластично. От всяка част оформете първо дебел фитил, който разточете с точилка на продълговата дебела кора, която намажете с олио с помощта на четка. В единия и край разпределете надълго около 3 лъжички конфитюр и я завийте надълго, така че да се получи вече по-тънък фитил, който усучете, като завивате всеки край в противоположна посока.
Когато трите фитила са готови оплетете обикновена плитка, подвийте краищата и да не се разплете и я сложете в подходяща правоъгълна форма, която предварително сте омазнили с четката и сте я поръсили с малко бращно ( за да е равномерно поръсете през цедка, а това което е в повече изтръскайте от формата ).
Към отделения за намазване жълтък прибавете малко олио и прясно мляко и намажете добре козунака. Поръсете го обилно с едра кристална захар и го оставете да втасва до удвояване на обема си, но не повече !
 Много е важно да не превтаса, защото ще стане на шупли и конците му ще изчезнат. Когато видите, че се е удвоил обема го сложете в предварително загрята на 50 гр с вентилатор фурна. Преди това поръсете още веднъж със захар, защото предполагам , че тази от първото поръсване се е стопила. След 15тина минути увеличете фурна та на 180 гр и печете така около 45 мин. Ако забележите, че прегаря отгоре покрийте го със фолио. След тези 45 мин проверете козунака с дървен шиш. Ако при изваждането и по нея няма тесто, т.е. тя е суха, значи козунака се е опекъл. Това е малко вероятно, защото конфитюра допълнително овлажнява и сигурно ще трябва да намалите фурната на 160 гр и да продължите да печете, докато клечката започне да излиза суха.







петък, 9 декември 2016 г.

Спомен за Беноа Виолие

Площадът пред ресторанта носи името на Фреди Жирарде, който първи е получил трите звезди Мишлен, поемайки го от своя баща.
Утре ми предстои обяд в ресторанта на  Hôtel de Ville в Крисие, Швейцария , кантон Во. Вълнувам се и се настройвам, защото това беше първият ресторант със звезди Мишлен, който посетих, но винаги при шеф Виолие. Кулинарното му училище е забележително. Кухнята, в която се води обучението е огромна и с вида и блестящата чистота на лаболатория.
утре за първи път след злощастната му смърт ще се върна там, но вече при неговия заместник, който пое кухнята след смъртта му, а съпругата му Бриджит Виолие продължи да ръководи бизнеса. За мен и до ден днешен този ресторант си остава първи в моята лична ранглиста, дори и след като посетих Пол Бокюс. Може и да е , защото предишните ми посещения бяха в компанията на близки приятели на Маестрото, но винаги бяхме обслужени безупречно, а блюдата бяха несравними. Това е току що излязлото му пролетно меню на 2014, т.е. близо година и половина преди кончината му. Вече , честно казано,  трудно се ориентирам кое кое е от менюто.... Все пак това е една модерна кухня и инсталациите са често абстрактни. Обожавам всичките видове хляб , приготвени chez Violier: бели, черни, със семена, със сушени плодове, провансалски, бриоши.... Неизброими са! Мит е , че французите не ядат хляб. Те го обожават! Семплият, но изискан интериор на ресторанта е специално търсен, за да изпъква храната, като произведение на изкуството. Точно както галериите са семпли, за да се любуваме на картините.



Без сос
и вино "Беноа Виолие"

Със сос, и то какъв
Десерта, близък план
Общ план
Сорбетата и сладоледите, собствено производство са забележителни
И се сервират по един оригинален и елегантен начин
Петифюрите са арт миниатюри.
Призовете са много.

събота, 26 ноември 2016 г.

При готвача на века

Пол Бокюс не е просто гениален готвач, той е институция. Разбира се на неговите достолепни 90 години, не той ще ни сготви, но все таки неговият ресторант в Лион, заедно с кулинарната академия, която подготвя най-добрите готвачи в света и организира най-престижния конкурс, са забележителни. Самият той е най-титулувания готвач в света, носител на 15 звезди Мишлен. Боже колко "най-" ми се събраха! Но няма как да опиша мястото, което посетих без суперлативи. Дори и така ми се струва, че думите са недостатъчни.
Amuse Bouche : Супа от тиква
Див заек с гъши дроб
Пиле от Брес с гъби Morille

Шоколадов мус с пияни вишни (местен специалитет са тези пияни вишни), 

predessert,

И започва дефилето на десертите:

Oeufs à la neige façon Grand-Mère Bocuse 


Tarte tatin


понеделник, 31 октомври 2016 г.

Пълнени чушки с киноа, тофу и горгонзола

Необходими продукти:
-три чушки за пълнене, тип камби, по желание различни цветове
-1 кафяна чашка трицветна киноа (може и едноцветна, разбира се)
-1 кубче зеленчуков бульон
-100-150 гр тофу
-сол, черен пипер на вкус и внимателно, защото и бульона и горгонзолата са солени, но затова пък киноата и тофуто безвкусни, нооооо пък полезни
-1 глава настърган лук
-100 гр горгонзола

Сварете киноата според указанията на опаковката. Това обикновено е в съотношение едно към две, около десетина минути, като във водата сме разтворили бульона и я оставяте още най-малко 5 минути под похлупак. През това време разполовете и почистете чушките. Нарежете тофуто на дребни кубчета , прибавете го към киноата, както и настъргания лук, малко сол, черен пипер на вкус и разбъркайте добре.

Напълнете половинките чушки, наредете ги в подходяща тавичка и върху всяка половинка сложете по 3-4 кубчета горгонзола. Полейте със зехтин и печете в загрята на 200 гр фурна докато омекнат чушките, макар че може и да са хрупкави, и сиренето горгонзола се запече.