Translate

петък, 9 декември 2016 г.

Спомен за Беноа Виолие

Площадът пред ресторанта носи името на Фреди Жирарде, който първи е получил трите звезди Мишлен, поемайки го от своя баща.
Утре ми предстои обяд в ресторанта на  Hôtel de Ville в Крисие, Швейцария , кантон Во. Вълнувам се и се настройвам, защото това беше първият ресторант със звезди Мишлен, който посетих, но винаги при шеф Виолие. Кулинарното му училище е забележително. Кухнята, в която се води обучението е огромна и с вида и блестящата чистота на лаболатория.
утре за първи път след злощастната му смърт ще се върна там, но вече при неговия заместник, който пое кухнята след смъртта му, а съпругата му Бриджит Виолие продължи да ръководи бизнеса. За мен и до ден днешен този ресторант си остава първи в моята лична ранглиста, дори и след като посетих Пол Бокюс. Може и да е , защото предишните ми посещения бяха в компанията на близки приятели на Маестрото, но винаги бяхме обслужени безупречно, а блюдата бяха несравними. Това е току що излязлото му пролетно меню на 2014, т.е. близо година и половина преди кончината му. Вече , честно казано,  трудно се ориентирам кое кое е от менюто.... Все пак това е една модерна кухня и инсталациите са често абстрактни. Обожавам всичките видове хляб , приготвени chez Violier: бели, черни, със семена, със сушени плодове, провансалски, бриоши.... Неизброими са! Мит е , че французите не ядат хляб. Те го обожават! Семплият, но изискан интериор на ресторанта е специално търсен, за да изпъква храната, като произведение на изкуството. Точно както галериите са семпли, за да се любуваме на картините.



Без сос
и вино "Беноа Виолие"

Със сос, и то какъв
Десерта, близък план
Общ план
Сорбетата и сладоледите, собствено производство са забележителни
И се сервират по един оригинален и елегантен начин
Петифюрите са арт миниатюри.
Призовете са много.

събота, 26 ноември 2016 г.

При готвача на века

Пол Бокюс не е просто гениален готвач, той е институция. Разбира се на неговите достолепни 90 години, не той ще ни сготви, но все таки неговият ресторант в Лион, заедно с кулинарната академия, която подготвя най-добрите готвачи в света и организира най-престижния конкурс, са забележителни. Самият той е най-титулувания готвач в света, носител на 15 звезди Мишлен. Боже колко "най-" ми се събраха! Но няма как да опиша мястото, което посетих без суперлативи. Дори и така ми се струва, че думите са недостатъчни.
Amuse Bouche : Супа от тиква
Див заек с гъши дроб
Пиле от Брес с гъби Morille

Шоколадов мус с пияни вишни (местен специалитет са тези пияни вишни), 

predessert,

И започва дефилето на десертите:

Oeufs à la neige façon Grand-Mère Bocuse 


Tarte tatin


понеделник, 31 октомври 2016 г.

Пълнени чушки с киноа, тофу и горгонзола

Необходими продукти:
-три чушки за пълнене, тип камби, по желание различни цветове
-1 кафяна чашка трицветна киноа (може и едноцветна, разбира се)
-1 кубче зеленчуков бульон
-100-150 гр тофу
-сол, черен пипер на вкус и внимателно, защото и бульона и горгонзолата са солени, но затова пък киноата и тофуто безвкусни, нооооо пък полезни
-1 глава настърган лук
-100 гр горгонзола

Сварете киноата според указанията на опаковката. Това обикновено е в съотношение едно към две, около десетина минути, като във водата сме разтворили бульона и я оставяте още най-малко 5 минути под похлупак. През това време разполовете и почистете чушките. Нарежете тофуто на дребни кубчета , прибавете го към киноата, както и настъргания лук, малко сол, черен пипер на вкус и разбъркайте добре.

Напълнете половинките чушки, наредете ги в подходяща тавичка и върху всяка половинка сложете по 3-4 кубчета горгонзола. Полейте със зехтин и печете в загрята на 200 гр фурна докато омекнат чушките, макар че може и да са хрупкави, и сиренето горгонзола се запече.

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

На "Пияния кораб"

Най-смешното е , че на le Bateau Ivre ние решихме да не пием, за което младата и напориста сомелиерка сериозно ни се разсърди и любезната усмивка на лицето и се стопи мигновено. Мисля, че тя го прие като лична обида, към нея и към забележителното разнообразие от вина, с което разполагаше избата им. И беше напълно права, защото без подходящото вино трудно бихме могли да извлечем максималната наслада от изисканите блюда. Но беше съботен обяд, бяхме пътували повече от три часа, за да стигнем до  le Bateau Ivre, au Bourget du Lac , ресторант с  шеф готвач Жан Пиер Жакоб, получил своите две звезди Мишлен съответно през 1996 и 2000 години и ми предстоеше шофиране обратно. Разбира се, като всеки уважаващ себе си ресторант от този ранг с две и повече звезди Мишлен и тук разполагаха с хотелска част за удобството на гурме-туристите . Бяхме си запазили маса месец предварително. Тя беше отлична, защото беше до стъклената стена и гледката към езерото, която се разстилаше пред и под нас беше главозамайваща.
Mises en bouche:
Добавете надпис
Les entrées,
  • Omble Chevalier, déclinaison de Fenouil, émulsion à la Cardamome 44




  • La Figue Cuite, Jus à la Mondeuse, Sorbet Orange Sanguine