Translate

сряда, 31 юли 2013 г.

На празнично кулинарно пътешествие с... Петя Керанова


http://kulinar.bg/%D0%9D%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%81-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8F-%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_l.a_i.26496.html

На празнично кулинарно пътешествие с... Петя Керанова

Представяме ви Петя Керанова - една от нашите редовни читателки
На празнично кулинарно пътешествие с... Петя Керанова
Източник: Личен архив
Няма начин да не сте забелязали чудесните и невероятно апетитни рецепти на нашата редовна читателка Петя Керанова от Варна. Изкушени от кулинарните й умения, решихме да я потърсим и да научим нещо повече за нея. И от нея!
 
С това пропито с емоции и аромати интервю поставяме началото на оригиналната ни поредица от читателски разговори... В които на въпросите ви ще отговаряте именно ВИЕ - нашите верни и талантливи кулинари, споделящи на драго сърце тайните от своята собствена кухня.
 
Кой е следващият избраник, ще научите съвсем скоро. А дотогава ви оставяме в ръцете на романтичната Петя...

Представете се с няколко думи.


Казвам се Петя и съм изкушена от кулинарията. Винаги съм обичала да готвя, но дълги години нямах възможност да се отдам на тази моя страст, тъй като бях изключително ангажирана със семейния ни бизнес. Кризата обаче го обезсмисли и така, благодарение на нея, сега имам всичкото време да се отдам на любимото си занимание.
 
Когато, преди повече от 25 години, се сгодявах за моя съпруг, моят незабравим свекър ни посрещна с най-сочните кюфтета, от които, при набождане с вилица, потичаше апетитен сос и каквито не съм вкусвала, приготвени от друг. Той ни научи да правим и невероятната му баница със спанак, която моят съпруг приготвя по неговата рецепта и до днес.
 
11000
Как се запалихте по кулинарията? Имате ли личен вдъхновител, който е събудил тази страст у Вас?


В личен план винаги съм се възхищавала на моята майка, която в много отношения не мога да достигна и до днес, като например в страхотните й баници и погачи. Както вече споменах, готвенето се превърна в страст, граничеща с мания, преди 2 години. Горе-долу по същото време имах удоволствието да посетя ресторант, носител на три звезди от Мишлен, с шеф-готвач, който е печелил приза "най-добър в света". Никога няма да забравя това изживяване.
 
Най-впечатляваща беше не залата за посетители, а кухнята, която блестеше като лаборатория и в нея свещенодействаха 30-ина мъже в искрящо бели дрехи и високи шапки. След това посещение в "меката на кулинарията" започнах да гледам с друго око на "готвенето". По-късно имах и други подобни разтърсващи изживявания, свързани с гурме концепцията, и лични автографи от ненадминати майстори на черпака, но първото си остава за цял живот.
 
Приготвянето на кои ястия Ви доставя най-голямо удоволствие? Може би десертите?


Познахте! При десертите има най-много възможности за естетическа наслада, пък и аз много обичам сладичко.
 
10997
Какво бихте посъветвали хората, които тепърва откриват света на кулинарията?


Оооо, гответе с любов, отдайте се на удоволствието, вкусвайте всеки миг от него и не бързайте. Гастрономията е наука, но и забавление.
 
Обичате ли да експериментирате? Често ли включвате нови продукти и техники в готвенето?


Да, обожавам да си купя нов, непознат продукт. В тези случаи веднага се прибирам в моята кухня и запрятам ръкави. Забравих да кажа, че преди това съм изчела всичко, което съм успяла да открия, за съответния продукт. Така беше и с каперсите, и с карфиол романеско, и с артишока, със сушените гъби "Ушите на юда" и т.н.

Любимата ми техника е "запечатването" в масло, при приготвянето на месо, защото нали знаете тайната на френската кухня - "маслото никога не е в повече". Но трябва да уточним за какво масло говорим: истинско фермерско краве масло. Няма нищо по-вкусно от едно парче телешко (качеството на месото, разбира се, е от първостепенно значение), запечатано в масло, подправено само със сол и пипер, оставено за 15 минути във фурната, увито във фолио. След това режете на тънки филии, така че гледката на розово-червеникавата му сърцевина ви кара да преглъщате... Просто и съвършено. 
 
10996
Също както и използването на вино: не може да мислим, че като сложим лошо вино в ястието, няма да се забележи...Какво прави "Петел по бургундски"? Ами Бургундското! Една техника, която е предизвиквала възхищение в мен, но не съм имала още случая да приложа, е печенето на хляба в пещ на дърва, върху камък. Вкусът, който придобива, е несравним, а коричката му... Имаше един период, в който живеехме недалеч от хлебарница, която се казваше "Chez Antoine" и в нея хляба се печеше в традиционните каменни пещи на дърва. Пред нея винаги имаше стоварени нацепени дърва и млади мъже с брашнени престилки, които ги прибираха, а уханията които се разнасяха... Около обяд се извиваше опашка, макар хляба да струваше 6 пъти по-скъпо от този в хипермаркета. Беше преди повече от 15 години и горещо се надявам, че това целунато от бога място още съществува.
 
Мислите ли, че българинът има култура на хранене или едва сега започва да я придобива?


Никак не ми се иска да правя оценки, защото обожавам българската кухня, но тя все пак е доста тежичка. Единственото място, където не мога да устоя и винаги нарушавам режима на хранене, който се опитвам да спазвам, е при мама. Последните години в магазините ми ми правеше впечатление, че българинът чете етикети, интересува се от здравословно хранене и за все повече хора правилното хранене е синоним на здраве.
 
11001
Коя, според Вас, е най-изтънчената кухня в света? Може би френската?


Ей,  пак познахте! Аз съм пристрастна към френската кухня, защото говоря езика и я опознавам от повече от 20 години, както сред френскоговорящи, така и от разстояние. Отне ми много време, за да й отдам необходимото, но за мен тя е синоним на съвършенство.
 
Кой е най-любимия Ви десерт? Разкажете ни неговата история...


Ще ви изненадам, но любимият ми десерт е... френски! Тарт Татен е създаден още в далечната 1880 г в резултат на невниманието на една от двете сестри Татен, която забравила да сложи първо разточеното тесто за традиционния ябълков тарт. За да поправи грешката си и тъй като клиентите в малкото  ресторантче към хотела им я чакали, тя бързо разстлала върху карамелизираните в масло ябълки тестения лист, запекла и обърнала върху поднос сладкиша. Ето така, в резултат на една гениална грешка, се родил Тарт Татен, който със своя семпъл, но съвършен вкус е, и ще си остане, вечен.
 
Начинът на хранене до голяма степен зависи от възпитанието. Какво бихте посъветвала младата българска майка и домакиня?


Искам да ви призная, че лично аз съм допускала много грешки в храненето на моя син, които той години по-късно сам поправи. Младите майки сега са много по-информирани от нас, преди 25 години, така че не се чувствам в позиция да давам съвети. Все пак ще си позволя да им кажа, да не изпадат в крайности, при които децата им се чувстват лишени и ощетени, като се опитват да избягват консервантите и наблягат на домашно приготвената храна. Нещо, което научих в една франкофонска държава е, че добре гледаното дете е не това, което има стотинки в джоба, а онова което има своята "boîte de tartine". Затова винаги държах сина ми да не си забрави кутията със сандвича. Сандвич с пълнозърнест хляб, намазан с тънък слой масло, който задължително съдържаше лист от салата, месо или сирене.
 
Най-любимо основно ястие? Може би и рецептата към него? :)


Любимото ми основно ястие е пълненото гергьовско агне, печено в пещ, специалитет на моите мили родители, но това е една дълга и много емоционална за мен тема. Може би е по-добре да Ви споделя рецептата за "Мagret de canard" (очаква ви тук – б.а.)
 
Към това ястие традиционно се пие червено вино, но аз Ви предлагам Алзаско розе от Пино ноар, едно сравнително рядко вино и много подходящо в случая, особено за дами.  
Каква е великденската трапеза на Петя Керанова?


10999Ем тук вече засегнахте една много тънка струна... Беше преди няколко години, Великден пак беше в началото на май (или края на април) и целият християнски свят празнуваше, защото нашия съвпадаше с католическия Великден.  Масата ни за хранене е точно до огромен прозорец, огрян от слънцето, чийто перваз беше отрупан с нацъфтели сакъзчета, както и перилата на дългата тераса. Няма да се спирам подробно на снежно бялата покривка и кърпи, сгънати във формата на короната на папата, но ще ви опиша какво съдържаше Великденската ни трапеза, която споделихме с нашите най-добри приятели от близо 25 години.

Салатата ни беше от млади крехки марули, зелен лук и репички, набрани същия ден от градината на майка ми, гарнирана с резени прясносолно домашно сирене (какъв вкус!), шпиковано агнешко бутче от кошарата на моя мил баща, дроб сърма, с лъжица домашно подквасено овче кисело мляко, което можете да режете с нож, едни от първите ми замесени козунаци с локум и огромно гнездо с писани и изрисувани домашни яйца. Няма да забравя думите на нашия приятел, човек не по-малко изкушен от кулинарията, че никога не е вкусвал нещо по-съвършено от това агнешко бутче и не се е наслаждавал на по-безупречно подбрано меню и че за него това е кулинарното съвършенство.
 
Разкрийте някой полезен трик от Вашата кухня, специално за кулинарите на Kulinar.bg!http://kulinar.bg/


Не знам дали ще мога да открия топлата вода, но триковете, които аз най-често използвам са да потапям ножа в гореща вода, във висок съд, който поставям в съседство, когато режа торта. Или пък слагам суровото месо да се стегне малко във фризера, за да мога да го нарежа на правилни филии. Като панирам кашкавал, също го слагам във фризера, така който и да е кашкавал не се разтича. Нагрявам съда, преди да сипя мазнината.
  Ако не разполагате с оня симпатичен механичен уред за сушене на салата, след като я измиете в голямо количество вода, я сложете в центъра на голяма кърпа, съберете два по два срещуположните краища и я разтръскайте. Така водата попива в кърпата и салатата ви излиза суха. Все неща, които се учат с натрупването на опит.




Картофени фрикадели

  • картофи - 1 кг
  • лук - 1 голяма глава кромид
  • яйца - 1 голямо
  • маслини - 2 с.л. ситно нарязани, по желание
  • кашкавал - 100 - 150 г настърган, по желание
  • олио
сол
  • черен пипер
  • бял пипер
  • бахар - 1/3 ч.л. счукан
  • кимион - 1 ч.л. равна
  • чубрица - 1 ч.л. пожелание
  • галета или брашно
  • олио за изпържване и 3-4 с.л. вътре в сместа
    Сварете картофите , още топли ги обелете и намачкайте с вилица или с ръце/всички големи готвачи работят с ръце, нали така?/.Прибавете настъргания лук, маслини, кашкавал, яйцето и всички подправки. Омесете много добре сместа. Оставете я за 30-40 минути в хладилник, за да се смесят ароматите.
     
    С намазнени ръце оформяйте вретенца и ги овалвайте в галета или брашно. Пържете в силно сгорещена мазнина, за да не попиват много от нея фрикаделите.

вторник, 30 юли 2013 г.

Кюфтета фрикасе

Разглеждах си рецептите, чудейки се на какво на сготвя тази чудесна каймичка и много ме съблазни "Пиле фрикасе"http://petyakeranova.blogspot.ch/2012/03/blog-post_12.html. Е, да де ама нали имам каймичка?! Какво пък, нека са кюфтета фрикасе.
За омесване на каймата:
1 кг кайма 60/40(тел./св.)
2 филии бял хляб, накиснат във вода и отцеден
2 глави стар лук настърган

2 жълтъка
сол
чер пипер млян
чубрица(или мащерка)
2с.л. кисело мляко
За фрикасето:
сол, чер пипер на зърна, 1кубче зеленчуков бульон
4с.л.брашно
чисто масло(или зехтин)
2  жълтъка 


 200гр кисело мляко
2скл чесън, пресован
сока на 1 лимон (по желание)
сибулет , ситно нарязан за поръсване
Омесвате каймата, оформяте не големи кюфтета, овалвате ги в брашно и ги пускате за 3-4 мин, колкото да се запечатат в вряща със солта, черния пипер и зел.бульон вода. Вадите ги със решетеста лъжица и ги нареждате в голяма тава,

 която поставяте в предварително силно загрята фурна да се запекат.






Запържвате брашното в маслото или зехтина, като бъркате непрекъснато, разреждате с приблизително 700мл от бульона, получен при бланширането на кюфтетата. Отделно разбивате жълтъците с киселото мляко и ги прибавяте към получения сос, който вече сте дръпнали от огъня.Овкусявате с лим. сок и пресования чесън.Поднасяте, като поръсвате със ситно нарязан сибулет.



неделя, 28 юли 2013 г.

Приятелското предизвикателство

Разбрахте ли вече за предизвикателството?
Каква прекрасна идея и възможност да се почувствам част от голямото семейство на кулинарните блогъри (защо ли не мога да свикна да мисля за себе си по този начин?!). Благодаря на Люси от http://lussisworldofartcraft.blogspot.ch/2013/07/blog-post.html , че ме включи и да , донесе ми "много усмивки в този слънчев летен ден". Ще отговоря на 10-те въпроса, които Люси ми задава, а след това ще задам моите 10 на 10-тима блогъри, по възможност с по-малко от 200 последователи.  И така въпросите на Люси:
1. Защо създадохте блога си?
Като се замисля, излиза, че блогът ми е бил и е моята психотерапия, и то доста успешна. Създадох го в момент, в който се оказах далече от семейството си, от което не бях се отделяла в продължение на 24 щастливи години.
2. Какво Ви вдъхновява ?
Най-вече блажените усмивки и възклицания "Мммм...", както и вида на празните чинии. А може да се каже, че се чувствам вдъхновена и след посещение при някой от големите френски кулинарни магьосници с високи бели шапки.
3. Първото ястие, което приготвихте сами е:
Мусака и то доста късно, защото мама винаги казваше :"Има време да се научиш...". Е, ми, много права се оказа. Имах времето, когато имах и желанието.
4. Червено, бяло или розе?
Червено. Просто обожавам да изследвам историята на всяко вино, което опитвам и червените винаги се оказват с по-интересен произход.
5. Коя е Вашата щастлива песен?
"Никита" на Елтън Джон
6. Ако бяхте храна, щяхте да сте...
Френски макарон (или поне бих искала).
7. Считате за свой недостатък...
Бързо се обезкуражавам. Или поне по-бързо отколкото ми се ще.
8. Какво Ви разсмива?
Реакциите на хората при вида на непознати и екзотични храни (ако останем на кулинарна вълна).
9. Какво Ви прави добро впечатление при ново запознанство?
Когато човекът ме гледа в очите .
10. Вярвате, че...
Обичта поражда обич...

Да се позабавляват с този въпросник предлагам на:
1. Драго от http://wkusni-momenti.blogspot.ch/
2. Лучия от http://www.gingerylemon.com/
3. Таня от http://www.ideasforwoman.net/
4. Живка от http://receptitenazoii.blogspot.ch/
5. Виолета Шейтанова от http://merudia.bg/
6. Мони от http://monitedi.blogspot.ch/
7. Петя от http://petqanabel.blogspot.ch/
8. Русанка от http://rusankafood.blogspot.ch/
9. Диана от http://idapohapnem.blogspot.ch/
10.Маги от http://nashata-masa.blogspot.ch/

Моите 10 въпроса:
1. Какво очаквате от блога си?
2. Кое е любимото Ви за приготвяне ястие?
3. На каква музика обичате да се "вихрите" в кухнята?
4. За кого сте вдъхновен/а да сготвите = да творите?
5. Какво Ви е отношението към експериментите с черпак в ръка?
6. Как бихте поднесли следобедния чай?
7. Кое кътче от Родината Ви е любимо?
8. Какво е мнението Ви за диетите?
9. Какво четете?
10.Мъжете или жените са по-добри кулинари?

Понеже Люси е много точна и ясна, ще си позволя да Ви насоча към нейните разяснения, в случай, че съм се "загубила в превода":http://lussisworldofartcraft.blogspot.ch/2013/07/blog-post.html. Бъдете здрави. Аз отивам да потърся хладина.

решат да се включат в нея, трябва да изпълнят следните стъпки:
1. Да поставят линк към страницата на блогъра, отправил им предизвикателството
2. Да отговорят на въпросите
3. Да напишат свои 10 въпроса
4. Да поканят 10 блогъра, (по възможност с по-малко от 200 последователи)  да отговарят на тях, като им изпратите съобщение и посочите линк към техните страници.
- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.ch/2013/07/blog-post.html#sthash.RHWvwTUa.dpuf


Ннадявам се всички настоящи и бъдещи приятели да се насладят на тази игра и им напомням, че ако решат да се включат в нея, трябва да изпълнят следните стъпки:
1. Да поставят линк към страницата на блогъра, отправил им предизвикателството
2. Да отговорят на въпросите
3. Да напишат свои 10 въпроса
4. Да поканят 10 блогъра, (по възможност с по-малко от 200 последователи)  да отговарят на тях, като им изпратите съобщение и посочите линк към техните страници.
- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.ch/2013/07/blog-post.html#sthash.RHWvwTUa.dpuf


Ннадявам се всички настоящи и бъдещи приятели да се насладят на тази игра и им напомням, че ако решат да се включат в нея, трябва да изпълнят следните стъпки:
1. Да поставят линк към страницата на блогъра, отправил им предизвикателството
2. Да отговорят на въпросите
3. Да напишат свои 10 въпроса
4. Да поканят 10 блогъра, (по възможност с по-малко от 200 последователи)  да отговарят на тях, като им изпратите съобщение и посочите линк към техните страници.
- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.ch/2013/07/blog-post.html#sthash.RHWvwTUa.dpuf
Ннадявам се всички настоящи и бъдещи приятели да се насладят на тази игра и им напомням, че ако решат да се включат в нея, трябва да изпълнят следните стъпки:
1. Да поставят линк към страницата на блогъра, отправил им предизвикателството
2. Да отговорят на въпросите
3. Да напишат свои 10 въпроса
4. Да поканят 10 блогъра, (по възможност с по-малко от 200 последователи)  да отговарят на тях, като им изпратите съобщение и посочите линк към техните страници.
- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.ch/2013/07/blog-post.html#sthash.RHWvwTUa.dpuf

сряда, 24 юли 2013 г.

Любимият ми Моне

Живерни е малко селце, разположено на 70 км от Париж и на 60 от Руан. Подобно на хиляди други френски села нямаше с какво бъде известно, ако не бе градината на Моне, спечелила му широка известност. Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че градината на имението на художника Клод Моне в Живерни е най-популярната в света. Даже ако не сте я посетили, непременно сте видели ефирните картини на импресиониста, които са превъплътили отделни кътове от нея. 










Вита торта с мока крем

За блатовете:
6 яйца
6 с.л.захар
6 с.л. брашно
Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци, които с 3 с.л.от захарта се разбиват до побеляване,след това се прибавя лъжица по лъжица и брашното. Разбийте белтъците на сняг с другите 3с.л. захар и ги прибавете лъжица по лъжица, като бъркате само по посока на часовниковата стрелка..
 Използвайте тавата на фурната-голяма, правоъгълна и плитка,която застелете с хартия за печене,върху която разтелете добре сместта, така че да се оформи правоъгълник с размери 30 на 40 см, после сложете в предварително загрята на 180гр с въртящ въздух фурна за 15-20мин,след като извадите, разрежете го през средата на два равни правоъгълника, хванете хартията за краищата и обърнете върху  влажна кърпа,отстранете хартията и навийте на хлабави  рула още горещите блатове и така оставете да се охлади.


 Продукти за крема:
500г маскарпоне
200мл течна, неподсладена сметана
150г пудра захар
2 с..л. нес кафе
2-3 с.л. смлени лешници
Маскарпонето се разбива на пухкав крем с пудрата захар. Сметаната се разбива на сняг и се прибавя на части към маскарпонето, като се разбърква нежно със шпатула. Добавя се и нес кафето.
От двата блата изрязах две ленти с ширина приблизително 8 см.

Когато са напълно студени блатовете ги разтворете леко,ама не напълно, намажете първия блат отвътре и го завийте на изправено руло, което намажете отвън, а около него навийте другия блат. В основата на тортата навийте двете 8 см ленти , за да постигнете трапецовидната форма и отгоре намажете обилно с крем. Поръсете със смлените ядки и украсете пожелание. В случая аз използвах плодовете от маминото вишнево сладко, които се оказаха перфектната комбинация с крема мока.

неделя, 21 юли 2013 г.

Старите варненски градски къщи

Добавете надпис
На бул. "Приморски" № 125 е къщата на Иван Николов, брат на фабриканта Асен Николов, притежател на фабрика „Текстил”. 
Построена е през 1931 г. от софийския арх. Димитър Коев. Изградена е отдръпната от булеварда с три фасади. По-изявени са североизточната и югозападната.
Входът е балдахинов, изграден на дворната фасада. Над него е поставена тераса с парапет от

балюстри. Етажите са фланкирани от лизени. Украсата е скромна. Главният корниз е издаден, носен от конзоли, украсени с акантов лист, разположени в широк ред. На трите фасади са изградени гибели, отворени със засводени врати
На № 127 виждаме още една оригинална сграда. Тя е на братята Иванови, производители на олио, проектирана през 1925 г. неизвестно от кого. 

Къщата е проектирана навътре в богато озеленения двор, фланкирана от два огромни бора, като част от оригиналната еклектична архитектура. Симетрична е, изградена в една ос. В централната ос е поставена полуобла ротонда от 6 канелирани колони, които оформят входното пространство. Те носят тераса с парапет от профилирани балюстри. Всички фасадни елементи са канелирани. Главният корниз е наддаден и касетиран. На атиката е изградена надстройка с тераса.


До нея на № 129 е къщата на семейството на Борис Н. Недев, чиновник в Параходното дружество.
 Съпругата му Мария е дъщеря на Димитър Паница. Къщата е проектирана през 1922 г. от арх. Дабко Дабков. Архитектурата е еклектична, с мавританско влияние. Разнообразната пластична украса и смесицата от различни архитектурни елементи допълват епитетите сецесион и псевдоромантизъм. Обемът е силно раздвижен от еркери, балкони, открити и закрити тераси. Входът е изграден на дворната фасада, оформен от колонада с капители във византийски стил, които поддържат открита тераса. Впечатлява изградената на първия етаж засводена лоджия с балюстраден парапет и украсена с растителна пластика. Входната врата и оградата са изработени от ковано желязо. Днес в сградата се помещава Казахстанското посолство.
 
Срещу Фестивалния комплекс е т.нар. Малък дворец. Сградата била собственост на богатия общественик и търговец Петко Бояджиев. Проектирана е през 1893 г. от арх. Никола Лазаров, който по това време доизгражда двореца „Евксиноград“ заедно с швейцарския арх. Херман Майер. 
От 1944 до 1997 г. сградата се използва от Радио Варна и е позната под това име. След 1997 г. е собственост на бизнесмена М. Узунов. 
Тя е една от най-красивите сгради в града и е архитектурен паметник от национално значение. Архитектурата е решена в духа на еклектичната неокласика. Както външната, така и вътрешната архитектура е богата, пищна и жизнерадостна. Композицията е двуосова симетрия. Като обем е решена с висок сутеренен етаж, бял и мансарден етаж. Двете фасади са композирани равностойно. В центъра на фасадата откъм бул. „Приморски“ е изграден ризалит, разчленен богато с различни архитектурни детайли. Покривът е висок, мансарден, увенчан с орнаментално обогатен корниз, две декоративни вази и завършва със сложно детайлиран шпил. Покривът на страничните корпуси е по-нисък, отворен, с малки елипсовидни люнети, изваяни от ламарина. 
Интерес представлява интериорът. Всички помещения са богато декорирани. Най-обширен и най-богато украсен с фриз от гипсови гирлянди, рисувани растителни елементи и митологични фигури е танцувалният салон. Подовете са оформени с многоцветни мозаични плочи. Стените са разчленени с плитки гипсови пиластри в коринтски стил. Сградата е изградена с високо професионално майсторство. 
До Малкия дворец е новата сграда на Радио Варна. Тя е построена върху старата къща на търговеца, фабрикант и общественик Тони Петров. Старата къща е построена през 1883 г. в неокласически стил. Отчуждена е с царски указ през 1926 г. за разширение на Морската градина, но не е разрушена, а се използва от управлението на градината. През 1954 г. в нея е учреден Музеят на революционното движение, който престоява тук до 1969 г., след което е преместен в Музея за историята на Варна на ул. „Осми ноември“. През 1997 г. на мястото на старата сграда по проект на арх. Симеон Саралиев е построена новата сграда на Радио Варна. До голяма степен арх. Саралиев постига архитектурна хармония с Малкия дворец.
 На № 15 е къщата на Никола Маринчев Филев Тя е построена през 1923 г. от арх. Георги Костов, който живее на срещуположния ъгъл (днес част от хотел „Черно море”). Архитектурата е смесица от необарокови форми. Къщата е ъглова. Фасадата е украсена с разнообразни пластични форми, розети, кръстове, шевици. Ъгълът завършва с широк гибел, украсен от двете страни със скулптури на излегнали се момче и момиче, което е най-характерната част на сградата. Скулптурите са изработени от Кирил Шиваров.  На № 14, отдръпната от уличното платно и до голяма степен скрита от търговски павилиони, е изградена къщата на Иван Папанчев, известна повече като къщата на д-р Ризов. Според спомените на наследниците къщата е проектирана през 1893 г. заедно с „Малкия дворец” в Морската градина от арх. Никола Лазаров.



Дом на архитекта

 















И бижуто, което http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/af/Euxinograd-palace-benkovski.png