Translate

неделя, 21 юли 2013 г.

Старите варненски градски къщи

Добавете надпис
На бул. "Приморски" № 125 е къщата на Иван Николов, брат на фабриканта Асен Николов, притежател на фабрика „Текстил”. 
Построена е през 1931 г. от софийския арх. Димитър Коев. Изградена е отдръпната от булеварда с три фасади. По-изявени са североизточната и югозападната.
Входът е балдахинов, изграден на дворната фасада. Над него е поставена тераса с парапет от

балюстри. Етажите са фланкирани от лизени. Украсата е скромна. Главният корниз е издаден, носен от конзоли, украсени с акантов лист, разположени в широк ред. На трите фасади са изградени гибели, отворени със засводени врати
На № 127 виждаме още една оригинална сграда. Тя е на братята Иванови, производители на олио, проектирана през 1925 г. неизвестно от кого. 

Къщата е проектирана навътре в богато озеленения двор, фланкирана от два огромни бора, като част от оригиналната еклектична архитектура. Симетрична е, изградена в една ос. В централната ос е поставена полуобла ротонда от 6 канелирани колони, които оформят входното пространство. Те носят тераса с парапет от профилирани балюстри. Всички фасадни елементи са канелирани. Главният корниз е наддаден и касетиран. На атиката е изградена надстройка с тераса.


До нея на № 129 е къщата на семейството на Борис Н. Недев, чиновник в Параходното дружество.
 Съпругата му Мария е дъщеря на Димитър Паница. Къщата е проектирана през 1922 г. от арх. Дабко Дабков. Архитектурата е еклектична, с мавританско влияние. Разнообразната пластична украса и смесицата от различни архитектурни елементи допълват епитетите сецесион и псевдоромантизъм. Обемът е силно раздвижен от еркери, балкони, открити и закрити тераси. Входът е изграден на дворната фасада, оформен от колонада с капители във византийски стил, които поддържат открита тераса. Впечатлява изградената на първия етаж засводена лоджия с балюстраден парапет и украсена с растителна пластика. Входната врата и оградата са изработени от ковано желязо. Днес в сградата се помещава Казахстанското посолство.
 
Срещу Фестивалния комплекс е т.нар. Малък дворец. Сградата била собственост на богатия общественик и търговец Петко Бояджиев. Проектирана е през 1893 г. от арх. Никола Лазаров, който по това време доизгражда двореца „Евксиноград“ заедно с швейцарския арх. Херман Майер. 
От 1944 до 1997 г. сградата се използва от Радио Варна и е позната под това име. След 1997 г. е собственост на бизнесмена М. Узунов. 
Тя е една от най-красивите сгради в града и е архитектурен паметник от национално значение. Архитектурата е решена в духа на еклектичната неокласика. Както външната, така и вътрешната архитектура е богата, пищна и жизнерадостна. Композицията е двуосова симетрия. Като обем е решена с висок сутеренен етаж, бял и мансарден етаж. Двете фасади са композирани равностойно. В центъра на фасадата откъм бул. „Приморски“ е изграден ризалит, разчленен богато с различни архитектурни детайли. Покривът е висок, мансарден, увенчан с орнаментално обогатен корниз, две декоративни вази и завършва със сложно детайлиран шпил. Покривът на страничните корпуси е по-нисък, отворен, с малки елипсовидни люнети, изваяни от ламарина. 
Интерес представлява интериорът. Всички помещения са богато декорирани. Най-обширен и най-богато украсен с фриз от гипсови гирлянди, рисувани растителни елементи и митологични фигури е танцувалният салон. Подовете са оформени с многоцветни мозаични плочи. Стените са разчленени с плитки гипсови пиластри в коринтски стил. Сградата е изградена с високо професионално майсторство. 
До Малкия дворец е новата сграда на Радио Варна. Тя е построена върху старата къща на търговеца, фабрикант и общественик Тони Петров. Старата къща е построена през 1883 г. в неокласически стил. Отчуждена е с царски указ през 1926 г. за разширение на Морската градина, но не е разрушена, а се използва от управлението на градината. През 1954 г. в нея е учреден Музеят на революционното движение, който престоява тук до 1969 г., след което е преместен в Музея за историята на Варна на ул. „Осми ноември“. През 1997 г. на мястото на старата сграда по проект на арх. Симеон Саралиев е построена новата сграда на Радио Варна. До голяма степен арх. Саралиев постига архитектурна хармония с Малкия дворец.
 На № 15 е къщата на Никола Маринчев Филев Тя е построена през 1923 г. от арх. Георги Костов, който живее на срещуположния ъгъл (днес част от хотел „Черно море”). Архитектурата е смесица от необарокови форми. Къщата е ъглова. Фасадата е украсена с разнообразни пластични форми, розети, кръстове, шевици. Ъгълът завършва с широк гибел, украсен от двете страни със скулптури на излегнали се момче и момиче, което е най-характерната част на сградата. Скулптурите са изработени от Кирил Шиваров.  На № 14, отдръпната от уличното платно и до голяма степен скрита от търговски павилиони, е изградена къщата на Иван Папанчев, известна повече като къщата на д-р Ризов. Според спомените на наследниците къщата е проектирана през 1893 г. заедно с „Малкия дворец” в Морската градина от арх. Никола Лазаров.



Дом на архитекта

 















И бижуто, което http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/af/Euxinograd-palace-benkovski.png
Публикуване на коментар