Домашно картофено пюре

Тази рецепта е част от серията посветена на сина ми, който от както заживя самостоятелно, все по-често използва кухнята по предназначение. Не само , защото му се налага, но и му харесва, мисля. Разбира се, като повечето мъже, той е почитател на мръвките, но и те трябва да се сервират с нещо, а какво по-вкусно от една сочна мръвка в компанията на лъжица-две домашно приготвено димящо картофено пюре. Още повече, че е тъй лесно.
Точните пропорции са;

- 1 кг картофи
- 50 гр масло
- 100 мл прясно мляко
- 1 ч.л. сол (за българския вкус може и две)
- щипка индийско орехче, пожелание
При вманиачените франкофони трябва непременно да вземете от специалния за картофено пюре сорт, но в България всички картофи са 'Самоковски", нали ?!

Нарязваме ги на кубчета(с страни 2,5 см, ако сме маняци) и ги сваряваме добре в подсолената вода.

След като заврат, намаляваме котлона и за 15 до 25 минути би трябвала да са готови, но това зависи от сорта им. Отцеждаме ги в гевгир и ги намачкваме с уреда, който синът ми със сигурност не знае къде е, тъй че може и с вилица. Пробвала съм с пасатор, но мисля че по-добре е механично, а и става много бързо, тъй като горещите картофи, ако са добре сварени, както и трябва, просто се разпадат, само при докосване (почти, малко

хиперболизирам!). При намачкването , прибавете и маслото, което веднага се стопява от горещината на картофките. За маслотооооо, коя съм аз че да споря с французите, според които по-вкусно от масло е само повече масло. Загрейте млякото, което е най-добре да е пълномаслено (така или иначе, картофите не са от най-диетичните гарнитури, тъй че давайте в същия стил) до горещината на картофите, излейте го върху тях и разбъркайте. Това е то класическото картофено пюре. Има много вариации, като например да му добавите натрошен сварен жълтък, ситно нарязан зелен лук или праз, натрошено сирене, но тогава вече рискувате да го превърнете в основно ястие почти, а неговото основно предимство е неутралния му вкус, който допълва вкуса на мръвките. Аз, затова и не го обичам солено. Особено добре им пасва, ако са със сос.

Руладини със сметанов сос

Доста непретенциозно ястие, но сервирано с този неустоим сос, се превръща в неустоима вкуснотия.
За руладините;
- 500 гр смляно телешко месо (или смес)
- 1 яйце
- 1 к.ч. галета
- сол
- черен пипер, смлян
- газирана вода, колкото поеме за омесването на гладка и плътна кайма
- 9-10 слайсчета шунка или салам
- малко настърган пармезан за поръсване, пожелание
Омесете кайма от изброените продукти,
разделете я на 8 до 10 равни части (при мен 9 ).

Разточете ( или оформете с ръце )  всяка част на елипса , в средата на която поставете навитото на руло слайсче колбас и завийте и каймата.

Наредете в тавичка, за предпочитане подходяща правоъгълна и на разстояние едно от друго. Тъй като моята се оказа малка, за да не се слепят при печенето, прокарах нож между всеки две и  'джъзнах"(термина е от бабиния сленг)  точно там с по малко сгорещено масло. От майка ми знам, че така не се пръскат при печенето, което става на 220 гр докато се запекат, а малко преди да ги извадите от фурната ги поръсете с настъргания пармезан и върнете, колкото да се разтопи.

За соса:
- 1 с.л. брашно
- масло, зехтин или смес от двете
- прясно мляко
- течна сметана
- сол, бял пипер и щипка индийско орехче, пожелание
- сока от половин до един лимон

Запържете брашното в сместа от масло и зехтин (предпочитам я, защото така не става на бучки), добавете постепенно и бъркайки, топлото прясно мляко, докато се сгъсти. Подправете с сол, смлян бял пипер и индийско орехче. Дръпнете от огъня и добавете на тънка струйка затоплената сметана, а след това и прясно изцедения лимонов сок. Сервирайте отделно , за предпочитане, но може и да залеете руладините и така да поднесете с гарнитура от картофено пюре и задушени моркови или друга по ваш избор.

Ябълковия тарт на Клаудия

- 1 лист бутер тесто , приблизително 230 гр
- 1 шепа брашно
- чисто масло  100гр, с което намазваме тавата
- 180 гр смлени бадеми, от които 100-тина грама насипваме върху разстланото тесто
- 3 яйца
- 3 бр ванилена захар
- около 100 гр захар, пожелание и повече, в зависимост от сорта на ябълките и колко са кисели
- остатъка от смлените бадеми
- 200 мл течна сметана
- остатъка от чистото масло

- 6 ябълки, обелени и нарязани на полумесеци

Разточваме бутер тестото в кръг, върху набрашнена повърхност

и го разтиламе в

добре натритата с масло тавичка,

притискаме,

надупчваме с вилица. Отново с помощта на вилицата правим резки върху тестото по борда на тавичката. Ако се налага, изрязваме.

Посипваме обилно със смлените бадеми и

нареждаме в кръг ябълките.

Заливаме със сместа от разбитите 3 яйца, ванилената захар, остатъка от маслото, остатъка от смлените бадеми и сметаната.

Печем 20 минути на 220 градуса, намаляме фурната и допичаме още 20 мин на 150 .

Предястие с цикория

Любимата ми цикория, любима във всякакви форми, сурова, печена, задущена, като салата, предястие или основно ястие. И като си помисля, че като я вкусих за първи път преди повече от двадесет години, си рекох, на ум , разбира се "Пфу, това чудо горчи.". За да се избегне горчивината, която аз обаче обичам вече, листата се киснат във вода с лимонов сок около час преди приготвянето и.

- сърцевината на 2 до 4 цикории
- 2-3 домата
- 1 консерва заревица
- 1 консерва риба тон,  в мазнина е за предпочитане, макар да я изцеждам, все пак остава и не добавям друга
- лимонов сок на вкус
- малко сол , ако е необходимо

Нарязваме цикорията и доматите, отцеждаме царевицата, добавяме я , а след това поръсваме с едри парчета оцедена риба тон и лимонов сок.

Готово:

Поднесено с препечени филийки е превъзходно и на мен лично, след това не ми е необходимо основно ястие.

Гарнитура от тиквички

Винаги ми е било трудно да измислям гарнитурите към месото. Дали от дългия ми опит с разделното хранене или от живота сред франкофони, манджичките нямат доминиращо присъствие в менюто ми. Хубавата мръвка е лесно да бъде сготвена, но тя трябва и да бъде в подходяща компания. Салатата е достойна такава, но и разнообразие трябва да има. Затова Ви предлагам тези прости задушени тиквички, които достойно да придружат месцето. Не отричам, че пържените тиквички с кисело мляко (млечен сос) са една невероятна вкусотия, но тях ги сервираме по-скоро като основно ястие.
- тиквички
- чисто масло, можете да капнете и малко зехтин пожелание
- сол
- черен пипер, ситно смлян
- ситно настърган пармезан, пожелание

Нарежете тиквичките на полумесеци,

задушете ги в тиган с капак в чистото масло,

докато омекнат и леко се запържат, посолете ги и ги поръсете с черния пипер. Можете спокойно да ги поднесете вече, но ако ги поръсите с настъргания пармезан (ако ще го правите, спестете си от солта) и ги пъхнете във фурната,

само колкото да се разтопи, се превръщат в невероятна вкусотия.

Oeuf à la coque

Или как едно рохко яйце се превръща в изискано ястие. Да, точно така. Луи Петнайсти е ядял всяка неделя "оeuf à la coque". За тази цел той е започнал да отглежда кокошки във Версай. Защото за "оeuf à la coque" яйцата задължително трябва да са пресни.  Има запазена рисунка на тази тематика  от 16 век. Само го поднесете според всички изисквания, иначе "аристократизма" му ще пострада. И не забравяйте: "оeuf à la coque' се вари точно 3 минути и нито секунда повече. И така:
- 2 яйца
- сол
- може и малко чер пипер , пожелание
- 2 тънки филийки бял хляб
- бучка масло
Яйцата трябва да са здрави и със стайна температура, т.е. извадени поне 1 час преди приготвянето им от хладилника. Сложете водата да заври и внимателно потопете яйцата с помощта на супена лъжица. Водата трябва да ги покрива напълно. Ако се опасявате , че може да се пукнат, добавете във водата 1 с.л. оцет или лимонов сок. Засечете точно 3 минути и след изтичането им извадете яйцата.

Белтъка трябва да се е стегнал, а жълтъка да е напълно течен.

С помощта на остър нож внимателно напукайте черупката и отрежете капаче, но без да я счупите. Важно е да се запази целостта и, което ще ни позволи да я използваме като съдче и да изгребем яйцето до последната хапка с малката лъжичка.
Препечете филийките, намажете ги с масло, нарежете ги на "пръсчета" и ги поднесете към яйцето.

Истинска наслада е да се потапят хлебните пръсчета в рохкия жълтък, леко посолен и подправен със щипка ситно смлян черен пипер.

Крем супа от червено цвекло

- 2 малки глави червено цвекло
- бялата част на 2 стръка пресен лук (зелената част, много ситно нарязана можем да я използваме за поръсване при сервиране)
- 1 л. телешки бульон
- 1 с.л. балсамико
- 1 ч.л. захар
- сол
- ситно смлян черен пипер
- 40 гр масло
За сервиране:
- по 1 с.л.крема сирене на порция
- по 1 с.л. зехтин за поливане, пожелание 

Обелваме цвеклото,
нарязваме го на кубчета и

 го сваряваме за около 40 мин , заедно с наситнения лук в телешкия бульон.
 
Прецеждаме и

пасираме , като постепенно добавяме отделения при прецеждането бульон, тъй като може да не се наложи да използваме цялото количество, а само до получаване на желаната за крем супа гъстота. Добавяме балсамикото, захарта, сол (ако е необходимо, защото бульона е солен, а и ще гарнираме с крема сирене?), щипка черен пипер, маслото и

връщаме на котлона да заври.

Поднасяме с лъжица крема сирене към всяка порция,

полято с лъжица зехтин по желание и

поръсено с наситнената зелена част на лука. Неочаквано, за самата мен , вкусноооо .