Translate

неделя, 30 ноември 2014 г.

Oeuf à la coque

Или как едно рохко яйце се превръща в изискано ястие. Да, точно така. Луи Петнайсти е ядял всяка неделя "оeuf à la coque". За тази цел той е започнал да отглежда кокошки във Версай. Защото за "оeuf à la coque" яйцата задължително трябва да са пресни.  Има запазена рисунка на тази тематика  от 16 век. Само го поднесете според всички изисквания, иначе "аристократизма" му ще пострада. И не забравяйте: "оeuf à la coque' се вари точно 3 минути и нито секунда повече. И така:
- 2 яйца
- сол
- може и малко чер пипер , пожелание
- 2 тънки филийки бял хляб
- бучка масло
Яйцата трябва да са здрави и със стайна температура, т.е. извадени поне 1 час преди приготвянето им от хладилника. Сложете водата да заври и внимателно потопете яйцата с помощта на супена лъжица. Водата трябва да ги покрива напълно. Ако се опасявате , че може да се пукнат, добавете във водата 1 с.л. оцет или лимонов сок. Засечете точно 3 минути и след изтичането им извадете яйцата.
Белтъка трябва да се е стегнал, а жълтъка да е напълно течен.
С помощта на остър нож внимателно напукайте черупката и отрежете капаче, но без да я счупите. Важно е да се запази целостта и, което ще ни позволи да я използваме като съдче и да изгребем яйцето до последната хапка с малката лъжичка.
Препечете филийките, намажете ги с масло, нарежете ги на "пръсчета" и ги поднесете към яйцето.
Истинска наслада е да се потапят хлебните пръсчета в рохкия жълтък, леко посолен и подправен със щипка ситно смлян черен пипер.

Крем супа от червено цвекло

- 2 малки глави червено цвекло
- бялата част на 2 стръка пресен лук (зелената част, много ситно нарязана можем да я използваме за поръсване при сервиране)
- 1 л. телешки бульон
- 1 с.л. балсамико
- 1 ч.л. захар
- сол
- ситно смлян черен пипер
- 40 гр масло
За сервиране:
- по 1 с.л.крема сирене на порция
- по 1 с.л. зехтин за поливане, пожелание 
Обелваме цвеклото,
нарязваме го на кубчета и










 го сваряваме за около 40 мин , заедно с наситнения лук в телешкия бульон.
 
Прецеждаме и
пасираме , като постепенно добавяме отделения при прецеждането бульон, тъй като може да не се наложи да използваме цялото количество, а само до получаване на желаната за крем супа гъстота. Добавяме балсамикото, захарта, сол (ако е необходимо, защото бульона е солен, а и ще гарнираме с крема сирене?), щипка черен пипер, маслото и
връщаме на котлона да заври.
Поднасяме с лъжица крема сирене към всяка порция,
полято с лъжица зехтин по желание и
поръсено с наситнената зелена част на лука. Неочаквано, за самата мен , вкусноооо .

петък, 28 ноември 2014 г.

Салата от цикория с Ементал

За 4 порции:
- 2-3 цикории
- 2-3 домата
- 100 гр Ементал
- 100 гр пуешка шунка
За дресинга;
- 6 с.л. зехтин
- 2 с.л. балсамико
- 1 с.л. течен мед
-  сол и черен пипер на вкус
Нарязваме всяко листо цикория на 4 или 6 , взависимост от големината на листото.

Доматите и сиренето ги нарязваме на кубчета,
както и шунката, а ако е нарязана вече на слайсове, то я оформяме като малки квадрати.
Приготвяме си дресинга от балсамикото, в което разтваряме меда, добавяме зехтина и подправяме със ситно смлян черен пипер и АКО е необходимо сол, защото не трябва да забравяме за наличието на сирене. Заливаме салатата и
поднасяме като предястие, а при всичките и  тъй хранителни съставки , защо не и като основно ястие.

неделя, 23 ноември 2014 г.

Крем супа от целина

- 1 голяма глава целина
- бялата част на два стръка пресен лук
- 2-3 скл чесън
- 1 л. зеленчуков бульон
- сол
- бял пипер
- бучка масло
За поднасяне:
- по 1с.л. заквасена сметана
- по 1с.л. зехтин
За крутоните:
- бучка масло
- мащерка
- 3 тънки филии хляб
Нарязваме бялата част на лука на много ситно, пресоваме чесън,  а главата целина обелваме и нарязваме на кубчета. Сваряваме много добре всичко това във 1 л. вода, в която сме разтворили две кубчета зеленчуков бульон.
Пасираме, подправяме със солта, белия пипер и маслото.
Връщаме на котлона да се довари и посгъсти, не повече от 3-4 мин. 
Но какво е крем супа без крутони. Нарязваме филийките на малки кубчета, подправяме ги с  мащерката. Загряваме добре тигана, разтопяваме в него маслото и сипваме хлебните кубчета. Пържим до покафеняване, като внимаваме да не прегорят.
Сервираме всяка порция с лъжица заквасена сметана, леко полята с лъжица зехтин и
 поръсена с крутони.
 P.S. Всеки път си мисля, че трябва да започна с броя на порциите и всеки път го пропускам, ноооо по-добре късно, отколкото никога:
С гореизброените продукти се получават от 3 до 4 порции, в зависимост от големината им.

събота, 22 ноември 2014 г.

Лесна панакота със заквасена сметана и агар-агар

През годините мисля доста сме се отдалечили от оригиналната рецепта за панакота, но и аз на свой ред да допринеса малко за разнообразието.
За 5 малки порции по около 120 гр всяка;
- 300 мл пълномаслено прясно мляко
- 1 ванилена захар
- 4 супени л. захар
- 1 пакетче агар-агар за 500 мл
- 200 гр заквасена сметана
Изсипваме в млякото ванилената захар, захарта и агар-агара и го слагаме на котлона да заври и поври 1-2 мин бъркайки го. Разбиваме сметаната до кремообразна консистенция и прибавяме към нея, разбивайки, млечната смес.
Разливаме в подходящи съдчета и поставяме в хладилника да желира. Преди поднасяне обръщаме в чиния и поливаме с малинов топинг. Ако ни е трудно да обърнем, потапяме за секунда всяко от съдчета в по-голям съд с гореща вода или леко отлепяме крема от стените на съда с нож, като внимаваме да не нарушим цялостта му.
 

сряда, 19 ноември 2014 г.

Изпитаните палачинки

- 3 яйца
- 1 ч.л. сол
- 1 ч.л. захар
- 1 ванилена захар (ако ще са със сладка плънка или поднесени за десерт, ако не, без нея)
- 2 ч.ч. прясно мляко
- 1 ч.ч. вода (може и газирана, но съвсем не е задължително)
- 1/2 ч.ч. олио
- 2 ч.ч. брашно
Разбиваме яйцата със солта, захарта и ванилията (ако ще я слагаме!), добавяме прясното мляко, водата , олиото, а най-накрая и брашното, но постепенно не наведнъж и пресявайки го, за да вкараме повече въздух и да станат меки и пухкави палачинките.Хубаво е, ако можете да си приготвите сместа предварително, например 2 часа преди да "изпържите" палачинките.
Намазваме предварително добре загрятия тиган с масло, сипваме 1 неголям черпак от сместа ( количеството зависи и от диаметъра на тигана, както и от това дали искаме палачинките да са тънки и ефирни или по-дебелички) и бързо накланяме тигана последователно на всички страни, така че
сместа да се разнесе равномерно. След като се изпържи от едната страна, което става доста бързо, ако тигана е добре загрят, обръщаме със щпатула или с онова тъй любимо на децата подхвърляне и
пържим и от другата страна. Пожелание можем да намажем , веднага след изваждането, още горещата палачинка допълнително с масло.
Класическия пълнеж за палачинките е конфитюра, но особено любими са ми и със слайсове шунка и топено сирене. Няма да се впускам подробно в възможните варианти за гарниране, защото те са неизброими.

неделя, 16 ноември 2014 г.

Супа от френска зелена био леща

Зелената леща е най-скъпия сорт леща. Тя се отличава с лекия си привкус на ядки и високо съдържание на фибри. Затова е и особено полезна. Преди се е отглеждала само по вулканичните хълмове на Централна Франция, но вече е широко разпространена. 
- 1 ч.ч. леща
- 1 глава ситно нарязан лук
- 10-тина скилидки чесън
- 2-3 моркова, обелени и нарязани на кубчета
- сол
- черен пипер млян
-  1 ч.л. мащерка (може и чубрица, много върви, ама нали е френска...)
- 5-6 с.л. доматено пюре
Слагаме лещата да се свари, заедно с лука, чесъна и морковите. Варим според указанията на опаковката, от опит споделям, между 20 и 30 минути. Накрая подправяме със солта, черния пипер, мащерката и доматеното пюре. Захлюпваме и оставяме около 1/2 час.
Сервираме с лъжица заквасена сметана, полята с тънка струйка зехтин екстра върджин.

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Лесен вариант на известната тиквена супа

 Есен е. Сезона на тиквите. Всичко се върти около тях. И празниците, и ястията. Моята майка отглежда в градината си едни гигантски екземпляри, та по това време на годината обикновено правим бригада за прибирането им.
Но тъй като сега съм далече от мамината градина, си купувам една малка тиква с главна цел да изпробвам един лесен метод на изпичане, за който научих наскоро. Поставям тиквата в тава с един пръст вода в нея,
включвам фурната на 200 гр и пека 1 час. Обърнах я веднъж, но мисля, че и без това може да се мине.
Тъй като беше вечер, а и не си представях да беля горещата тиква, я оставих във фурната
до сутринта. На места
кората се беше отделила, като я разрязах на две половини. Помогнах си с нож, там където се налагаше, но в общи линии беше много лесно обелването, така както и очаквах. Та значи целта да се избегне борбата по нарязването на твърдия плод беше постигната.
Едната половина, обелена и нарязана на парчета посипах със смлени орехи и полях с течен мед.

Другата половина пасирах и използвах за направата на крем-супа:
- 400 г тиква
- 1 кубче бульон
- 1 картоф
- 1 малка глава лук
- 1 скл чесън
- сол
- черен пипер
- щипка индийско орехче
- щипка къри пожелание
- 100 мл течна сметана
- 50г масло
- заквасена сметана, по 1 с.л. лъжица за всяка порция
Обеления и нарязан на малки кубчета картоф сварих заедно с настъргания лук, пасирания чесън и булюна в вода, толкова че да остане приблизително 500 мл след сваряването на зеленчуците. Добавих към тиквата и продължих да пълното изчезване на всякакви парченца. 
Подправих на вкус със солта, ситно смления черен пипер, индийското орехче, кърито, а накрая и маслото и течната сметана. Върнах на котлона отново да заври. При сервирането към всяка порция се добавя лъжица заквасена сметана.