Translate

петък, 9 декември 2016 г.

Спомен за Беноа Виолие

Площадът пред ресторанта носи името на Фреди Жирарде, който първи е получил трите звезди Мишлен, поемайки го от своя баща.
Утре ми предстои обяд в ресторанта на  Hôtel de Ville в Крисие, Швейцария , кантон Во. Вълнувам се и се настройвам, защото това беше първият ресторант със звезди Мишлен, който посетих, но винаги при шеф Виолие. Кулинарното му училище е забележително. Кухнята, в която се води обучението е огромна и с вида и блестящата чистота на лаболатория.
утре за първи път след злощастната му смърт ще се върна там, но вече при неговия заместник, който пое кухнята след смъртта му, а съпругата му Бриджит Виолие продължи да ръководи бизнеса. За мен и до ден днешен този ресторант си остава първи в моята лична ранглиста, дори и след като посетих Пол Бокюс. Може и да е , защото предишните ми посещения бяха в компанията на близки приятели на Маестрото, но винаги бяхме обслужени безупречно, а блюдата бяха несравними. Това е току що излязлото му пролетно меню на 2014, т.е. близо година и половина преди кончината му. Вече , честно казано,  трудно се ориентирам кое кое е от менюто.... Все пак това е една модерна кухня и инсталациите са често абстрактни. Обожавам всичките видове хляб , приготвени chez Violier: бели, черни, със семена, със сушени плодове, провансалски, бриоши.... Неизброими са! Мит е , че французите не ядат хляб. Те го обожават! Семплият, но изискан интериор на ресторанта е специално търсен, за да изпъква храната, като произведение на изкуството. Точно както галериите са семпли, за да се любуваме на картините.



Без сос
и вино "Беноа Виолие"

Със сос, и то какъв
Десерта, близък план
Общ план
Сорбетата и сладоледите, собствено производство са забележителни
И се сервират по един оригинален и елегантен начин
Петифюрите са арт миниатюри.
Призовете са много.
Публикуване на коментар