Градините на Софи

Това романтично име носи ресторантът с шеф-готвач Ерве Кюне (le chef Hervé Cune), който през 2014 получава първата си звезда Мишлен. Мястото е закътано в горите , с тичащи наоколо сърнички. Направо си е вдън земи тилилейски, само че на 1200 метра надморска височина в планината. Дори е малко трудно за намиране.Толкова е закътано, че го подминахме и се наложи да се връщаме.

Стила на целият комплекс, който включва основен хотел и пръснати наоколо в гората бунгала, е като на частен кънтри клуб. Дървенията придава топлина и уют на мястото. А кухнята?! Кухнята е невероятно добра. Традиционна и семпла. Чувстваш вкуса и свежестта на всяка хапка. Продуктите са толкова пресни все едно от гората скачат директно в тигана,

което е точно така за по голямата част от тях. Все пак основния критерий, по който оценяват  инспекторите от Мишлен е точно качеството и свежестта на продуктите. Всички са от региона, и зеленчуците, и рибата , и месото.Тези гъби, заедно с трюфел бяха основната съставка на първото блюдо, така нареченото Amuse-bouche
ощеоОще първата лъжичка от този еликсир предизвиква експлозия в рецепторите и ти дава да разбереш къде си попаднал, а именно на точното място.

Така или иначе щом влезеш в ресторант със звезди Мишлен най-добре е да се довериш на вкуса на титулувания готвач , затова и избрахме Менюто на деня, съставено лично от Шеф Кюне.
 Антре: Пушена сьомга, гуакамоле, 

салати и ароматни треви от оранжерията на Les Jardins de Sophie.  Всичко това придружено от забележително бяло вино от региона, избрано за нас от сомелиера.

 Magret de canard , от млада патица, приготвено перфектно. Не бих прибавила и секунда към времето на готвенето му. Зеленчуците имаха вкус на истински зеленчуци, което вече рядко се случва в наше време, особено в Западна Европа.

Pre-Desser, обаче десерта съм забравила да го снимам. Толкова беше апетитен, че не ми беше до снимки. Хи, хи ...