Keranova

събота, 22 ноември 2014 г.

Лесна панакота със заквасена сметана и агар-агар

През годините мисля доста сме се отдалечили от оригиналната рецепта за панакота, но и аз на свой ред да допринеса малко за разнообразието.
За 5 малки порции по около 120 гр всяка;
- 300 мл пълномаслено прясно мляко
- 1 ванилена захар
- 4 супени л. захар
- 1 пакетче агар-агар за 500 мл
- 200 гр заквасена сметана
Изсипваме в млякото ванилената захар, захарта и агар-агара и го слагаме на котлона да заври и поври 1-2 мин бъркайки го. Разбиваме сметаната до кремообразна консистенция и прибавяме към нея, разбивайки, млечната смес.

Разливаме в подходящи съдчета и поставяме в хладилника да желира. Преди поднасяне обръщаме в чиния и поливаме с малинов топинг. Ако ни е трудно да обърнем, потапяме за секунда всяко от съдчета в по-голям съд с гореща вода или леко отлепяме крема от стените на съда с нож, като внимаваме да не нарушим цялостта му.

сряда, 19 ноември 2014 г.

Изпитаните палачинки

- 3 яйца
- 1 ч.л. сол
- 1 ч.л. захар
- 1 ванилена захар (ако ще са със сладка плънка или поднесени за десерт, ако не, без нея)
- 2 ч.ч. прясно мляко
- 1 ч.ч. вода (може и газирана, но съвсем не е задължително)
- 1/2 ч.ч. олио
- 2 ч.ч. брашно
Разбиваме яйцата със солта, захарта и ванилията (ако ще я слагаме!), добавяме прясното мляко, водата , олиото, а най-накрая и брашното, но постепенно не наведнъж и пресявайки го, за да вкараме повече въздух и да станат меки и пухкави палачинките.Хубаво е, ако можете да си приготвите сместа предварително, например 2 часа преди да "изпържите" палачинките.

Намазваме предварително добре загрятия тиган с масло, сипваме 1 неголям черпак от сместа ( количеството зависи и от диаметъра на тигана, както и от това дали искаме палачинките да са тънки и ефирни или по-дебелички) и бързо накланяме тигана последователно на всички страни, така че

сместа да се разнесе равномерно. След като се изпържи от едната страна, което става доста бързо, ако тигана е добре загрят, обръщаме със щпатула или с онова тъй любимо на децата подхвърляне и

пържим и от другата страна. Пожелание можем да намажем , веднага след изваждането, още горещата палачинка допълнително с масло.

Класическия пълнеж за палачинките е конфитюра, но особено любими са ми и със слайсове шунка и топено сирене. Няма да се впускам подробно в възможните варианти за гарниране, защото те са неизброими.

неделя, 16 ноември 2014 г.

Супа от френска зелена био леща

Зелената леща е най-скъпия сорт леща. Тя се отличава с лекия си привкус на ядки и високо съдържание на фибри. Затова е и особено полезна. Преди се е отглеждала само по вулканичните хълмове на Централна Франция, но вече е широко разпространена.
- 1 ч.ч. леща
- 1 глава ситно нарязан лук
- 10-тина скилидки чесън
- 2-3 моркова, обелени и нарязани на кубчета
- сол
- черен пипер млян
- 1 ч.л. мащерка (може и чубрица, много върви, ама нали е френска...)
- 5-6 с.л. доматено пюре
Слагаме лещата да се свари, заедно с лука, чесъна и морковите. Варим според указанията на опаковката, от опит споделям, между 20 и 30 минути. Накрая подправяме със солта, черния пипер, мащерката и доматеното пюре. Захлюпваме и оставяме около 1/2 час.

Сервираме с лъжица заквасена сметана, полята с тънка струйка зехтин екстра върджин.

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Лесен вариант на известната тиквена супа

Есен е. Сезона на тиквите. Всичко се върти около тях. И празниците, и ястията. Моята майка отглежда в градината си едни гигантски екземпляри, та по това време на годината обикновено правим бригада за прибирането им.

Но тъй като сега съм далече от мамината градина, си купувам една малка тиква с главна цел да изпробвам един лесен метод на изпичане, за който научих наскоро. Поставям тиквата в тава с един пръст вода в нея,

включвам фурната на 200 гр и пека 1 час. Обърнах я веднъж, но мисля, че и без това може да се мине.

Тъй като беше вечер, а и не си представях да беля горещата тиква, я оставих във фурната

до сутринта. На места

кората се беше отделила, като я разрязах на две половини. Помогнах си с нож, там където се налагаше, но в общи линии беше много лесно обелването, така както и очаквах. Та значи целта да се избегне борбата по нарязването на твърдия плод беше постигната.

Едната половина, обелена и нарязана на парчета посипах със смлени орехи и полях с течен мед.

Другата половина пасирах и използвах за направата на крем-супа:
- 400 г тиква
- 1 кубче бульон
- 1 картоф
- 1 малка глава лук
- 1 скл чесън
- сол
- черен пипер
- щипка индийско орехче
- щипка къри пожелание

- 100 мл течна сметана
- 50г масло
- заквасена сметана, по 1 с.л. лъжица за всяка порция
Обеления и нарязан на малки кубчета картоф сварих заедно с настъргания лук, пасирания чесън и булюна в вода, толкова че да остане приблизително 500 мл след сваряването на зеленчуците. Добавих към тиквата и продължих да пълното изчезване на всякакви парченца.

Подправих на вкус със солта, ситно смления черен пипер, индийското орехче, кърито, а накрая и маслото и течната сметана. Върнах на котлона отново да заври. При сервирането към всяка порция се добавя лъжица заквасена сметана.

петък, 31 октомври 2014 г.

Coquelet au four / Петле на фурна

Тези петленца, които ние в България почти не употребяваме, са изключително популярни и предпочитани във франкофонския свят. Аз имах известни опасения за изпичането им, в смисъл дали няма да останат жилави, но напразно съм се притеснявала. Изпичането им става, като на пилетата и са изключително вкусни и крехки. Попаднах на специална таблица, която ни ориентира, като се има в предвид, че петлетата трябва да са до 500г, над този грамаж вече не са coquelet.

Печене при 200 градуса с вентилатор:
грамове     минути
300          18
400             24
500             30
600             36
700     42
Или извода е по 6 минути на 100 г. За моите две петлета всяко, от които по 460 г ми бяха достатъчни 57 мин.За да се провери дали са да добре изпечени се забива клечка в най-месестата им част, при което сока, който изтича трябва да е бистър.
Продукти:

- 2 петлета по 450-500 г
- 3 с.л. зехтин
- сол
- черен пипер млян
- 2 скл пресован чесън
- клонки розмарин, мащерка и пожелание естрагон
- 2 бучки масло, колкото орех
- вода (може да се замени с вино или бира)

Разбъркайте зехтина със солта, черния пипер, чесъна и намажете добре петлетата от всички страни.

В кухините им поставете клонките свежи подправки и бучките масло.
В тавата налейте 2 пръста вода или каквато течност сте си избрали, като по време на печенето може да се налага да доливате, но умерено, така че хем да не остава без течност съда, хем накрая соса да е достатъчно концентриран и питателен.

Печете в предварително загрята фурна, 20 мин с гърба нагоре, после обърнете за останалото време от другата страна, като не се колебайте по време на печенето да обливате със соса. След изваждането покрийте с фолио ( ако искате да останат хрупкави не покривайте) и оставете 10 мин да отпочинат. Сервирайте с гарнитура пожелание.

Салата от цикория с Рокфор

Вече съм писала за този удивителен зеленчук андив или шикон, както го наричат в Белгия, където е най-популярен и масово отглеждан. У нас , мисля, си го наричаме цикория. Леко горчивия му вкус го прави малко по-труден за възприемане от несвикналите и особено от децата. Малък трик за отстраняване на леката му горчивина ( която аз, като една отявлена почитателка на белгийския начин на хранене, харесвам ) е да се накисне във вода с малко оцет за половин час.

Продукти:
- 4-5 цикории
- лимоновия сок от 1/2 лимон
- 2 щипки ситно смлян черен пипер
- 2 с.л.орехи, нарязани или смлени в случая при мен
- 100 г рокфор
- няколко стръка сибулет, пожелание
Да не забравя да Ви предупредя: не слагайте сол, рокфора е много солен.