Translate
Показват се публикациите с етикет service. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет service. Показване на всички публикации
неделя, 6 април 2014 г.
събота, 15 февруари 2014 г.
Кулинарно (пица) пътешествие в долината на Аоста, Северна Италия в снимки
| Долината на Аоста ни посреща радушно. |
|
| Пристигаме в Аоста в 3 ч след обяд и опитите ни да намерим местенце да обядваме се оказват неуспешни... |
| Случайно попадаме на тази кокетна La Trattoria с омагьосваща гледка към величествените италиански Алпи |
Това е менюто за празника на църквата Sant'Orso, строена през зашеметяващо далечната 989 г |
| quattro stagioni |
| придружена с чудесно италианско вино Chianti Classico |
| Capricciosa |
| Незнам какво има в този "дресинг", с който можем да си полеем пицата, но придава страхотен вкус, този специално е за любителите на пикантното.... |
| Избора на десерта е измежду 3 вида, останали в късния неделен след обед. |
| Сладкиш с италианско меренге. |
| Сладкиш с горски плодове. |
| И въпреки небогатия избор, сме затруднени, затова взимаме от всичко... |
| panna cotta chocolat |
| Пана кота с горски плодове |
| Легендите за италианското кафе са истина ! |
| Arco Augusto Aosta |
![]() |
| Teatro Romano,Via Baillage, Aosta Valle d'Aosta, Italie |
![]() | ||
| И като прекосим 3-те италиански километра от общо 6-те на тунела Сан Бернар, CIAO ITALIA | влизаме в Швейцарската му част. |
неделя, 18 август 2013 г.
Лимончело
-400 мл водка /смятам да опитам и с ракия, от която имам количества?/
-4 лимона
-160 гр захар
-250 мл вода
Лимоните се измиват добре и се подсушават. С белачка за картофи или малко ножче се остъргва кората, като се внимава да не се засяга много от бялата част под кората.
Корите се поставят в голям стъклен съд с добре затварящ се капак. Върху тях се изсипва водката. Съдът се затваря и се оставя на хладно и тъмно място за 30 дни.
Когато това време мине се приготвя захарен сироп от захарта и водата. Захарта се изсипва в тенджера, добавя се водата и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Оставя се да се охлади на стайна температура и се добавя към водката и лимоновите кори. Съдът се затваря добре и се оставя на хладно и тъмно място за още около 1 седмица.
Когато това време мине, ликьорът се прецежда през фина цедка или тензух. Налива се в бутилки.
За пиене е препоръчително бутилка с лимончело да се остави във фризера докато се охлади добре и започне да се точи като олио.
За десерти, бутилка с лимончело може да се съхранява на стайна температура.
Рецептата е от тук: http://www.kulinarno-joana.com/2012/01/limonchelo/
-4 лимона
-160 гр захар
-250 мл вода
Лимоните се измиват добре и се подсушават. С белачка за картофи или малко ножче се остъргва кората, като се внимава да не се засяга много от бялата част под кората.
Корите се поставят в голям стъклен съд с добре затварящ се капак. Върху тях се изсипва водката. Съдът се затваря и се оставя на хладно и тъмно място за 30 дни.
Когато това време мине се приготвя захарен сироп от захарта и водата. Захарта се изсипва в тенджера, добавя се водата и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Оставя се да се охлади на стайна температура и се добавя към водката и лимоновите кори. Съдът се затваря добре и се оставя на хладно и тъмно място за още около 1 седмица.
Когато това време мине, ликьорът се прецежда през фина цедка или тензух. Налива се в бутилки.
За пиене е препоръчително бутилка с лимончело да се остави във фризера докато се охлади добре и започне да се точи като олио.
За десерти, бутилка с лимончело може да се съхранява на стайна температура.
Рецептата е от тук: http://www.kulinarno-joana.com/2012/01/limonchelo/
неделя, 11 август 2013 г.
За второто предизвикателство
Получих предизвикателство и от Личия от Gingeri Lemon http://www.gingerylemon.com
Много благодаря, забавно ми е да участвам отново. Трябва да отговоря на 10 въпроса и след това да предизвикам 10 блогъра с 10 нови въпроса. Настанявам се на терасата и започвам.Тревата е прясно окосена, ухае чудесно, а от снощи се е спасило и едно парче торта за ароматното ми кафе.
Верно, че вече е почти обяд, верно, че калориите са ми малко в повече, но в неделя се спи до късно и емоциите трябва да са само положителни!
Ето ги и въпросите на Лучия, напълно в синхрон с неделното ми верую:
1. Умееш ли да танцуваш?
Хм, не очаквах това да е първия въпрос и се размислих. Вече 1 год. и 9 месеца всеки понеделник посещавам един курс по салса, но по работа. Още първия път инструктурката ме измъкна на дансинга и се почувствах доста несръчна, въпреки, че по принцип съм доста танцувална. От тогава събирам смелост да се запиша и още не съм събрала. Мисля, че сега след като отговорих на въпроса на Лучия ще го направя.
2.Кои качества цениш?
Решителност и самообладание, не непременно в този ред.
3.Спортуваш ли?
Уф, Лучия пак ме хвана натясно. Не. Вече 25 години съм омъжена за голям спортист, синът ни също не може да диша без плуване, футбол, фитнес, баскет, тенис, плажен волейбол и какво ли още не (последно ме изненада с ръгби), но аз съм си скарана със спорта. В мазата се мъдри велоергометъра, който всяка сутрин се заричам, че от утре ще използвам.
4.Ако имаш право на един вид храна до края на живота си, какво ще избереш?
А ми сигурно хляб, черен, пълнозърнест и добре изпечен.
5. Има ли нещо, което не ядеш? Пример: лук, магданоз.
Не ям черноморски миди. Не, че не мога да ги ям. Още от малка, когато къмпингувахме с родителите ми, милия ми баща с приятели ловеше миди и ги нареждаха върху голяма ламарина на огъня. Всички лакомо се нахвърляха, а на мен все не ми се щеше да опитам. Татко ме подканяше: "Опитай, тате, само опитай !"
6. Любимия ти десрт е ?
Плодова салата:
7. Чашата е наполовина пълна или наполовина празна?
Хм, прословутия въпрос с който измерваме позитивизма си. По принцип е наполовина пълна, но има и дни, в които е празна.
8. Какво харесваш в себе си ?
Е, този път никак не ме затрудни: нищо.
9. В какво не вярваш ?
В предсказания.
10. Какво е добре да знам за теб, а не се сещам да те питам ?
Че готвя добре. Но не чак толкова:
Тъй като "предизвиквам" други блогъри, ще си позволя да им задам същите въпроси , като при предишното ми предизвикателство:
1. Какво очаквате от блога си?
2. Кое е любимото Ви за приготвяне ястие?
3. На каква музика обичате да се "вихрите" в кухнята?
4. За кого сте вдъхновен/а да сготвите = да творите?
5. Какво Ви е отношението към експериментите с черпак в ръка?
6. Как бихте поднесли следобедния чай?
7. Кое кътче от Родината Ви е любимо?
8. Какво е мнението Ви за диетите?
9. Какво четете?
10.Мъжете или жените са по-добри кулинари?
Ако имат малко време да се позабавляват и да пообщуват виртуално, отправям моето приятелско предизвикателство на:
http://kulinarenelixir.blogspot.ch/
http://didi-mybook.blogspot.ch/
http://ilrai.blogspot.ch/
http://www.evatoneva.com/index.php?option=com_content&view=section&id=6
http://kulinarniizkushenia.blogspot.ch/2012/09/blog-post_30.html
http://ilinayorkulinarni.blogspot.ch/p/blog-page_4883.html
http://lillylucakes.blogspot.ch/2012/06/blog-post_10.html
http://siran-onik.blogspot.ch/2010/05/blog-post_09.html
http://rusianamihailova.blogspot.ch/2013/07/blog-post_2639.html
Много благодаря, забавно ми е да участвам отново. Трябва да отговоря на 10 въпроса и след това да предизвикам 10 блогъра с 10 нови въпроса. Настанявам се на терасата и започвам.Тревата е прясно окосена, ухае чудесно, а от снощи се е спасило и едно парче торта за ароматното ми кафе.
Верно, че вече е почти обяд, верно, че калориите са ми малко в повече, но в неделя се спи до късно и емоциите трябва да са само положителни!
Ето ги и въпросите на Лучия, напълно в синхрон с неделното ми верую:
1. Умееш ли да танцуваш?
Хм, не очаквах това да е първия въпрос и се размислих. Вече 1 год. и 9 месеца всеки понеделник посещавам един курс по салса, но по работа. Още първия път инструктурката ме измъкна на дансинга и се почувствах доста несръчна, въпреки, че по принцип съм доста танцувална. От тогава събирам смелост да се запиша и още не съм събрала. Мисля, че сега след като отговорих на въпроса на Лучия ще го направя.
2.Кои качества цениш?
Решителност и самообладание, не непременно в този ред.
3.Спортуваш ли?
Уф, Лучия пак ме хвана натясно. Не. Вече 25 години съм омъжена за голям спортист, синът ни също не може да диша без плуване, футбол, фитнес, баскет, тенис, плажен волейбол и какво ли още не (последно ме изненада с ръгби), но аз съм си скарана със спорта. В мазата се мъдри велоергометъра, който всяка сутрин се заричам, че от утре ще използвам.
4.Ако имаш право на един вид храна до края на живота си, какво ще избереш?
А ми сигурно хляб, черен, пълнозърнест и добре изпечен.
5. Има ли нещо, което не ядеш? Пример: лук, магданоз.
Не ям черноморски миди. Не, че не мога да ги ям. Още от малка, когато къмпингувахме с родителите ми, милия ми баща с приятели ловеше миди и ги нареждаха върху голяма ламарина на огъня. Всички лакомо се нахвърляха, а на мен все не ми се щеше да опитам. Татко ме подканяше: "Опитай, тате, само опитай !"
6. Любимия ти десрт е ?
Плодова салата:
7. Чашата е наполовина пълна или наполовина празна?
Хм, прословутия въпрос с който измерваме позитивизма си. По принцип е наполовина пълна, но има и дни, в които е празна.
8. Какво харесваш в себе си ?
Е, този път никак не ме затрудни: нищо.
9. В какво не вярваш ?
В предсказания.
10. Какво е добре да знам за теб, а не се сещам да те питам ?
Че готвя добре. Но не чак толкова:
Тъй като "предизвиквам" други блогъри, ще си позволя да им задам същите въпроси , като при предишното ми предизвикателство:
1. Какво очаквате от блога си?
2. Кое е любимото Ви за приготвяне ястие?
3. На каква музика обичате да се "вихрите" в кухнята?
4. За кого сте вдъхновен/а да сготвите = да творите?
5. Какво Ви е отношението към експериментите с черпак в ръка?
6. Как бихте поднесли следобедния чай?
7. Кое кътче от Родината Ви е любимо?
8. Какво е мнението Ви за диетите?
9. Какво четете?
10.Мъжете или жените са по-добри кулинари?
Ако имат малко време да се позабавляват и да пообщуват виртуално, отправям моето приятелско предизвикателство на:
http://kulinarenelixir.blogspot.ch/
http://didi-mybook.blogspot.ch/
http://ilrai.blogspot.ch/
http://www.evatoneva.com/index.php?option=com_content&view=section&id=6
Ако имаш право на един вид храна до края на живота си, какво ще
избереш? - See more at:
http://www.gingerylemon.com/2013/07/Predizvikatelstvo-ot-slunce-i-slunchogled.html#sthash.xfAy8nDc.dpuf
Трябва
да отговоря на 10 въпроса и след това да предизвикам 10 блогърара с 10
нови въпроса. - See more at:
http://www.gingerylemon.com/2013/07/Predizvikatelstvo-ot-slunce-i-slunchogled.html#sthash.asIx3i98.dpuf
Трябва
да отговоря на 10 въпроса и след това да предизвикам 10 блогърара с 10
нови въпроса. - See more at:
http://www.gingerylemon.com/2013/07/Predizvikatelstvo-ot-slunce-i-slunchogled.html#sthash.asIx3i98.dpuf
Трябва
да отговоря на 10 въпроса и след това да предизвикам 10 блогърара с 10
нови въпроса. - See more at:
http://www.gingerylemon.com/2013/07/Predizvikatelstvo-ot-slunce-i-slunchogled.html#sthash.asIx3i98.dpuhttp://srychkod.blogspot.ch/http://djemmasvetlana.blogspot.ch/http://fourseasons-dunia53.blogspot.ch/2013/07/blog-post_10.html?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed:+blogspot/oeaOJ+%28FOUR+++SEASONS%29
http://gaby-kitchen-adventures.blogspot.ch/http://kulinarniizkushenia.blogspot.ch/2012/09/blog-post_30.html
http://ilinayorkulinarni.blogspot.ch/p/blog-page_4883.html
http://lillylucakes.blogspot.ch/2012/06/blog-post_10.html
http://siran-onik.blogspot.ch/2010/05/blog-post_09.html
http://rusianamihailova.blogspot.ch/2013/07/blog-post_2639.html
сряда, 31 юли 2013 г.
На празнично кулинарно пътешествие с... Петя Керанова
http://kulinar.bg/%D0%9D%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%81-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8F-%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_l.a_i.26496.html
На празнично кулинарно пътешествие с... Петя Керанова
от
Милена Димитрова http://kulinar.bg/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_l.al_ai.47.html
|
04 май 2013
Прочитания: 603
Представяме ви Петя Керанова - една от нашите редовни читателки
Източник: Личен архив
С това пропито с емоции и аромати интервю поставяме началото на оригиналната ни поредица от читателски разговори... В които на въпросите ви ще отговаряте именно ВИЕ - нашите верни и талантливи кулинари, споделящи на драго сърце тайните от своята собствена кухня.
Кой е следващият избраник, ще научите съвсем скоро. А дотогава ви оставяме в ръцете на романтичната Петя...
Представете се с няколко думи.
Казвам се Петя и съм изкушена от кулинарията. Винаги съм обичала да готвя, но дълги години нямах възможност да се отдам на тази моя страст, тъй като бях изключително ангажирана със семейния ни бизнес. Кризата обаче го обезсмисли и така, благодарение на нея, сега имам всичкото време да се отдам на любимото си занимание.
Когато, преди повече от 25 години, се сгодявах за моя съпруг, моят незабравим свекър ни посрещна с най-сочните кюфтета, от които, при набождане с вилица, потичаше апетитен сос и каквито не съм вкусвала, приготвени от друг. Той ни научи да правим и невероятната му баница със спанак, която моят съпруг приготвя по неговата рецепта и до днес.
Как се запалихте по кулинарията? Имате ли личен вдъхновител, който е събудил тази страст у Вас?
В личен план винаги съм се възхищавала на моята майка, която в много отношения не мога да достигна и до днес, като например в страхотните й баници и погачи. Както вече споменах, готвенето се превърна в страст, граничеща с мания, преди 2 години. Горе-долу по същото време имах удоволствието да посетя ресторант, носител на три звезди от Мишлен, с шеф-готвач, който е печелил приза "най-добър в света". Никога няма да забравя това изживяване.
Най-впечатляваща беше не залата за посетители, а кухнята, която блестеше като лаборатория и в нея свещенодействаха 30-ина мъже в искрящо бели дрехи и високи шапки. След това посещение в "меката на кулинарията" започнах да гледам с друго око на "готвенето". По-късно имах и други подобни разтърсващи изживявания, свързани с гурме концепцията, и лични автографи от ненадминати майстори на черпака, но първото си остава за цял живот.
Приготвянето на кои ястия Ви доставя най-голямо удоволствие? Може би десертите?
Познахте! При десертите има най-много възможности за естетическа наслада, пък и аз много обичам сладичко.
Какво бихте посъветвали хората, които тепърва откриват света на кулинарията?
Оооо, гответе с любов, отдайте се на удоволствието, вкусвайте всеки миг от него и не бързайте. Гастрономията е наука, но и забавление.
Обичате ли да експериментирате? Често ли включвате нови продукти и техники в готвенето?
Да, обожавам да си купя нов, непознат продукт. В тези случаи веднага се прибирам в моята кухня и запрятам ръкави. Забравих да кажа, че преди това съм изчела всичко, което съм успяла да открия, за съответния продукт. Така беше и с каперсите, и с карфиол романеско, и с артишока, със сушените гъби "Ушите на юда" и т.н.
Любимата ми техника е "запечатването" в масло, при приготвянето на месо, защото нали знаете тайната на френската кухня - "маслото никога не е в повече". Но трябва да уточним за какво масло говорим: истинско фермерско краве масло. Няма нищо по-вкусно от едно парче телешко (качеството на месото, разбира се, е от първостепенно значение), запечатано в масло, подправено само със сол и пипер, оставено за 15 минути във фурната, увито във фолио. След това режете на тънки филии, така че гледката на розово-червеникавата му сърцевина ви кара да преглъщате... Просто и съвършено.
Също както и използването на вино: не може да мислим, че като сложим лошо вино в ястието, няма да се забележи...Какво прави "Петел по бургундски"? Ами Бургундското! Една техника, която е предизвиквала възхищение в мен, но не съм имала още случая да приложа, е печенето на хляба в пещ на дърва, върху камък. Вкусът, който придобива, е несравним, а коричката му... Имаше един период, в който живеехме недалеч от хлебарница, която се казваше "Chez Antoine" и в нея хляба се печеше в традиционните каменни пещи на дърва. Пред нея винаги имаше стоварени нацепени дърва и млади мъже с брашнени престилки, които ги прибираха, а уханията които се разнасяха... Около обяд се извиваше опашка, макар хляба да струваше 6 пъти по-скъпо от този в хипермаркета. Беше преди повече от 15 години и горещо се надявам, че това целунато от бога място още съществува.
Мислите ли, че българинът има култура на хранене или едва сега започва да я придобива?
Никак не ми се иска да правя оценки, защото обожавам българската кухня, но тя все пак е доста тежичка. Единственото място, където не мога да устоя и винаги нарушавам режима на хранене, който се опитвам да спазвам, е при мама. Последните години в магазините ми ми правеше впечатление, че българинът чете етикети, интересува се от здравословно хранене и за все повече хора правилното хранене е синоним на здраве.
Коя, според Вас, е най-изтънчената кухня в света? Може би френската?
Ей, пак познахте! Аз съм пристрастна към френската кухня, защото говоря езика и я опознавам от повече от 20 години, както сред френскоговорящи, така и от разстояние. Отне ми много време, за да й отдам необходимото, но за мен тя е синоним на съвършенство.
Кой е най-любимия Ви десерт? Разкажете ни неговата история...
Ще ви изненадам, но любимият ми десерт е... френски! Тарт Татен е създаден още в далечната 1880 г в резултат на невниманието на една от двете сестри Татен, която забравила да сложи първо разточеното тесто за традиционния ябълков тарт. За да поправи грешката си и тъй като клиентите в малкото ресторантче към хотела им я чакали, тя бързо разстлала върху карамелизираните в масло ябълки тестения лист, запекла и обърнала върху поднос сладкиша. Ето така, в резултат на една гениална грешка, се родил Тарт Татен, който със своя семпъл, но съвършен вкус е, и ще си остане, вечен.
Начинът на хранене до голяма степен зависи от възпитанието. Какво бихте посъветвала младата българска майка и домакиня?
Искам да ви призная, че лично аз съм допускала много грешки в храненето на моя син, които той години по-късно сам поправи. Младите майки сега са много по-информирани от нас, преди 25 години, така че не се чувствам в позиция да давам съвети. Все пак ще си позволя да им кажа, да не изпадат в крайности, при които децата им се чувстват лишени и ощетени, като се опитват да избягват консервантите и наблягат на домашно приготвената храна. Нещо, което научих в една франкофонска държава е, че добре гледаното дете е не това, което има стотинки в джоба, а онова което има своята "boîte de tartine". Затова винаги държах сина ми да не си забрави кутията със сандвича. Сандвич с пълнозърнест хляб, намазан с тънък слой масло, който задължително съдържаше лист от салата, месо или сирене.
Най-любимо основно ястие? Може би и рецептата към него? :)
Любимото ми основно ястие е пълненото гергьовско агне, печено в пещ, специалитет на моите мили родители, но това е една дълга и много емоционална за мен тема. Може би е по-добре да Ви споделя рецептата за "Мagret de canard" (очаква ви тук – б.а.)
Към това ястие традиционно се пие червено вино, но аз Ви предлагам Алзаско розе от Пино ноар, едно сравнително рядко вино и много подходящо в случая, особено за дами.
Каква е великденската трапеза на Петя Керанова?
Салатата ни беше от млади крехки марули, зелен лук и репички, набрани същия ден от градината на майка ми, гарнирана с резени прясносолно домашно сирене (какъв вкус!), шпиковано агнешко бутче от кошарата на моя мил баща, дроб сърма, с лъжица домашно подквасено овче кисело мляко, което можете да режете с нож, едни от първите ми замесени козунаци с локум и огромно гнездо с писани и изрисувани домашни яйца. Няма да забравя думите на нашия приятел, човек не по-малко изкушен от кулинарията, че никога не е вкусвал нещо по-съвършено от това агнешко бутче и не се е наслаждавал на по-безупречно подбрано меню и че за него това е кулинарното съвършенство.
Разкрийте някой полезен трик от Вашата кухня, специално за кулинарите на Kulinar.bg!http://kulinar.bg/
Не знам дали ще мога да открия топлата вода, но триковете, които аз най-често използвам са да потапям ножа в гореща вода, във висок съд, който поставям в съседство, когато режа торта. Или пък слагам суровото месо да се стегне малко във фризера, за да мога да го нарежа на правилни филии. Като панирам кашкавал, също го слагам във фризера, така който и да е кашкавал не се разтича. Нагрявам съда, преди да сипя мазнината.
Ако не разполагате с оня симпатичен механичен уред за сушене на салата, след като я измиете в голямо количество вода, я сложете в центъра на голяма кърпа, съберете два по два срещуположните краища и я разтръскайте. Така водата попива в кърпата и салатата ви излиза суха. Все неща, които се учат с натрупването на опит.
Абонамент за:
Публикации (Atom)














