Пълнени чушки с киноа, тофу и горгонзола

Необходими продукти:
-три чушки за пълнене, тип камби, по желание различни цветове
-1 кафяна чашка трицветна киноа (може и едноцветна, разбира се)
-1 кубче зеленчуков бульон
-100-150 гр тофу
-сол, черен пипер на вкус и внимателно, защото и бульона и горгонзолата са солени, но затова пък киноата и тофуто безвкусни, нооооо пък полезни
-1 глава настърган лук
-100 гр горгонзола

Сварете киноата според указанията на опаковката. Това обикновено е в съотношение едно към две, около десетина минути, като във водата сме разтворили бульона и я оставяте още най-малко 5 минути под похлупак. През това време разполовете и почистете чушките. Нарежете тофуто на дребни кубчета , прибавете го към киноата, както и настъргания лук, малко сол, черен пипер на вкус и разбъркайте добре.

Напълнете половинките чушки, наредете ги в подходяща тавичка и върху всяка половинка сложете по 3-4 кубчета горгонзола. Полейте със зехтин и печете в загрята на 200 гр фурна докато омекнат чушките, макар че може и да са хрупкави, и сиренето горгонзола се запече.

На "Пияния кораб"

Най-смешното е , че на le Bateau Ivre ние решихме да не пием, за което младата и напориста сомелиерка сериозно ни се разсърди и любезната усмивка на лицето и се стопи мигновено. Мисля, че тя го прие като лична обида, към нея и към забележителното разнообразие от вина, с което разполагаше избата им. И беше напълно права, защото без подходящото вино трудно бихме могли да извлечем максималната наслада от изисканите блюда. Но беше съботен обяд, бяхме пътували повече от три часа, за да стигнем до  le Bateau Ivre, au Bourget du Lac , ресторант с  шеф готвач Жан Пиер Жакоб, получил своите две звезди Мишлен съответно през 1996 и 2000 години и ми предстоеше шофиране обратно. Разбира се, като всеки уважаващ себе си ресторант от този ранг с две и повече звезди Мишлен и тук разполагаха с хотелска част за удобството на гурме-туристите . Бяхме си запазили маса месец предварително. Тя беше отлична, защото беше до стъклената стена и гледката към езерото, която се разстилаше пред и под нас беше главозамайваща.

Mises en bouche:

Добавете надпис

Les entrées,

• Omble Chevalier, déclinaison de Fenouil, émulsion à la Cardamome 44
  

• La Figue Cuite, Jus à la Mondeuse, Sorbet Orange Sanguine

• 
  
• 
  

Менюто на импресионистите

Този гурме-ресторант е закътан сред градините на Живерни, където всички са градинари и естети. И няма как , след като в съседство са градините на Моне, които лично той е създал, за да се вдъхновява за своите шедьоври. Бих могла с часове да разказвам за любимите ми лилии, но темата е

 Le Jardin des Plumes и неговия шеф  Eric Guerin , който през 2015 е получил първата си звезда Мишлен. Неговото Menu Impressionnistes е само по себе си един шедьовър и е създадено в тясното сътрудничество с известен художник. Така, че насладата е както за небцето, така и за очите, а и за душата. Мястото е невероятно чаровно
и поднасянето на аперитива в градината е релаксиращо и настройващо към по нататъшните приятни изживявания.

След което се пренасяме в семпла и приятна обстановка, в която умищлено са избягвани силните цветове, защото основния акцент е храната.

Предястие от зелени домати от менюто на импресионистите. Много ме заинтригува, защото имах доста домати в градината, които не искаха да узреят. Вкуса е отличен, а вида е зашеметяващ.

 

Основното ястие. Красота и феерия от вкусове.

Десерта. Хармония, както в начина на поднасяне, така и в съчетанието на продуктите.

Близостта на кухнята на Моне определено ни настройва импресионистично. А кухнята на шеф Ерик Геран ни оставя очаровани и в унисон с усещането за гениалност, което витае около Живерни.

Да ти сготви Гордън Рамзи

Въпреки моите пристрастия към френските готвачи, разбира се, че съм мечтала да посетя ресторант на Шеф Рамзи. Все пак той има 11 звезди Мишлен за всичките си ресторанти и с това се нарежда на трето място в света и в историята на Червения гид, а и е най-богатия готвач в света.Този му ресторант се намира точно до замъка Версай и в опасна близост до ресторанта на неговия учител и основен

конкурент Робюшон, който оглавява класацията на най-титулуваните със звезди Мишлен готвачи. Огромно вълнение ме обзе още в градината, преди да прекрача прага дори. Още повече, че оказваше своето влияние и близостта на Версай. Посрещане забележително, обстановка пленителна, аперитива .... ох, нямам думи, затова ето снимки

Amuse buche

Хляб с маслини и три вида масло, всяко с различен вкус! Ама какво масло!

Миди Сен Жак

Pre dessert

И подаръче за мадам за довиждане. Е знаят как да си глезят клиентите, особено дамите.

За финал ефектната молекулярна кухня.

Градините на Софи

Това романтично име носи ресторантът с шеф-готвач Ерве Кюне (le chef Hervé Cune), който през 2014 получава първата си звезда Мишлен. Мястото е закътано в горите , с тичащи наоколо сърнички. Направо си е вдън земи тилилейски, само че на 1200 метра надморска височина в планината. Дори е малко трудно за намиране.Толкова е закътано, че го подминахме и се наложи да се връщаме.

Стила на целият комплекс, който включва основен хотел и пръснати наоколо в гората бунгала, е като на частен кънтри клуб. Дървенията придава топлина и уют на мястото. А кухнята?! Кухнята е невероятно добра. Традиционна и семпла. Чувстваш вкуса и свежестта на всяка хапка. Продуктите са толкова пресни все едно от гората скачат директно в тигана,

което е точно така за по голямата част от тях. Все пак основния критерий, по който оценяват  инспекторите от Мишлен е точно качеството и свежестта на продуктите. Всички са от региона, и зеленчуците, и рибата , и месото.Тези гъби, заедно с трюфел бяха основната съставка на първото блюдо, така нареченото Amuse-bouche
ощеоОще първата лъжичка от този еликсир предизвиква експлозия в рецепторите и ти дава да разбереш къде си попаднал, а именно на точното място.

Така или иначе щом влезеш в ресторант със звезди Мишлен най-добре е да се довериш на вкуса на титулувания готвач , затова и избрахме Менюто на деня, съставено лично от Шеф Кюне.
 Антре: Пушена сьомга, гуакамоле, 

салати и ароматни треви от оранжерията на Les Jardins de Sophie.  Всичко това придружено от забележително бяло вино от региона, избрано за нас от сомелиера.

 Magret de canard , от млада патица, приготвено перфектно. Не бих прибавила и секунда към времето на готвенето му. Зеленчуците имаха вкус на истински зеленчуци, което вече рядко се случва в наше време, особено в Западна Европа.

Pre-Desser, обаче десерта съм забравила да го снимам. Толкова беше апетитен, че не ми беше до снимки. Хи, хи ...